— Извинявай — простичко каза Стасов. — Не съм искал да те обидя. Но наистина ми беше любопитно. Все пак Заточни е голяма фигура. Виждали са ви заедно…
— И още много пъти ще ни виждат. За всеки случай ще ти кажа предварително, че два пъти месечно в неделя рано сутрин се разхождаме в Измайловския парк. От седем до девет. Нещо като традиция, като ритуал.
— Господи, но за какво си говорите с Иван? Къде е той — къде си ти… Каква двойка можете да бъдете?
— Ти не можеш да разбереш това — сухо отвърна Настя, докато подреждаше на тигана филиите бял хляб с кашкавал. — Хората може и да не разговарят. Просто сама по себе си ситуацията ги въвежда в определено душевно състояние. За пръв път излязохме да се разхождаме една ранна сутрин, когато се занимавах с някакво убийство, а един служител на Заточни се оказа замесен. Разхождахме се из парка и преценявахме на глас от кого може да изтича информацията, а тайно всеки подозираше другия. Беше отвратително, тягостно — ужас! А после и двамата не издържахме и изповядахме подозренията си. Че, видите ли, аз не ви вярвам, защото така и така. И аз, от своя страна, не ви вярвам, защото… С една дума — поговорихме си хубавичко. И сякаш камък падна от плещите на всекиго. Почувствахме се стоплени и сигурни… Та и сега се срещаме рано сутрин и се разхождаме — мълчим, а душите ни се изпълват с благодат.
Стасов мълчеше и си спомняше как преди четири месеца се бе разхождал по улиците с Татяна, с която току-що се бе запознал, и бе примирал от възторг и някаква необяснима нежност.
— Тези ваши разходчици май струват повече от креватна история — обади се той. — Ако някой ми кажеше, че душата на любимата ми жена се изпълва с благодат, докато се разхожда из парка с друг мъж, щях да пукна от ревност. По-добре просто да спи с него — това поне не е толкова обидно. Да бъдеш лош любовник не е срамно — то е въпрос на дарба. Обаче да разбираш, че си скучен и безинтересен, е съвсем друго. Направо да се обесиш.
— Приятно ми е, че разбираш това — позасмя се Настя. Тя наля на Стасов чай, а на себе си — нес кафе, сложи на масата голяма плоска чиния с топли пържени хлебчета и седна срещу него. — А сега — каза, след като отпи малка глътка и остави чашата на чинийката — ще ме попиташ защо така се разкривам пред теб. Нали? Уж си говорим за пръв път, току-що сме се запознали, а аз се впускам в такива откровения. Сигурно ти се вижда подозрително?
— Ами общо взето… Вярно, подозрително е. Може би ме лъжеш? Проверяваш ли ме?
— Не, казвам ти истината. Но аз, Стасов, нямам избор. А когато човек няма избор, всичко е много просто. Има един път и ще вървиш по него — дали ти се иска или не — ще вървиш. Искам да разкрия това убийство, а за целта си ми нужен ти. И да те лъжа, да ти приказвам врели-некипели е опасно. Можеш да ме уличиш в неискреност и тогава нищо няма да излезе помежду ни. Трябва да бъдем приятели с теб.
Стасов изтръпна вътрешно. Да не би тя да го вижда като на рентген? Но пък е толкова простодушна, открита…
— Ще бъдем приятели — кимна той. — Разбери ме правилно: работя в „Сириус“ само от един месец. От една страна, заинтересован съм убийството на Алина да бъде разкрито, няма значение от кого — от вас, от мен, от всички заедно. Важното е убиецът да бъде разобличен. Защото ако това не стане, вие няма да пострадате, а на мен Мазуркевич ще ми откъсне главата. За какво му е да държи служба по безопасността, щом убиват безнаказано неговите водещи актриси? Схващаш ли мисълта ми?
— Опитвам се — отговори Настя, леко усмихната.
— От друга страна, през този месец не успях да навляза в нещата, слабо познавам хората и изобщо… С една дума — няма да струвам много като помощник. Но можеш да гледаш на мен като на допълнителна работна ръка. Смятай ме за още един оперативен работник от вашата група. И можеш напълно да разчиташ на мен.
— Не мога — въздъхна Настя. — Има едно „но“. И сега ще дойде твоят ред да се разкриеш. И ти, Слава, няма да имаш избор, също като мен. Много настоятелно те е канил на работа президентът на киноконцерна РУНИКО Борис Рудин. Предлагал ти е заплата, поне два пъти по-висока от тази, която получаваш в „Сириус“ от Мазуркевич. Но въпреки това ти работиш именно в „Сириус“. И това ме навежда на мисълта, че с Мазуркевич те свързва нещо лично, или обратното — нещо финансово, делово. Ето защо, ако в процеса на разследването бъдат засегнати интересите на Мазуркевич или жена му, ти няма да ми помагаш. Нещо повече: ще започнеш да ми пречиш. Ако обичаш, освободи ме от тези съмнения. И недей да ми разправяш, че Рудин е любовник на бившата ти съпруга, та затова не искаш да работиш за него. Това не е аргумент за мен, още повече че разликата в парите е твърде значителна и заради нея човек може да не обръща внимание на съпругата си, и особено на бившата си съпруга.