— Мама ли беше на телефона?
— Не, леля Таня. Ти защо не спиш?
— Ще се ожениш ли за нея? — попита, Лиля, като изобщо не обърна внимание на строгия бащин въпрос за причините, поради които не спи.
— Ами… ако нямаш нищо против.
— И ще трябва да й казвам мамо?
— Не е задължително. Дори не е и нужно. Ти си имаш майка, а леля Таня ще бъде моя жена и можеш да я наричаш леля Таня или просто Таня. Както искаш.
Лиля въздъхна облекчено. Отдавна оставена сама да избира книгите си, тя вече бе прочела толкова възрастни издания, че в главицата й се бе образувала чудовищна мешавица от чисто детски представи и трагични житейски истории. В частност това бяха истории за лоши мащехи и страдащи заварени дъщери.
— Татко, ами ако мама се ожени…
— Няма да се ожени, а ще се омъжи — поправи я Стасов.
— Ако мама се омъжи, ще трябва ли да наричам мъжа й татко или може и чичо Боря?
Тъй, помисли си Стасов. А Ритка му се беше клела, че не води своя гаден Рудин вкъщи в присъствието на Лиля. Откъде тогава детето е научило за него? Тази Рита пак лъже. Животът на нищо не я е научил.
— Е, детко, първо, никак не е сигурно, че новият съпруг на майка ти ще се казва Борис. Откъде ти хрумна? Може да е Григорий или Михаил, или пък Александър.
— Но той се казва Борис Йосифович, а не Григорий или Михаил. Ама ти не знаеш ли, татко? Борис Йосифович Рудин.
— Второ, котенце — продължи Стасов, сякаш не бе чул репликата й, — никак не е сигурно и това, че майка ти ще иска да се омъжи за него.
— Но нали се срещат!
Логиката на детето беше безупречна, както впрочем и неговата информираност.
— Те са приятели — търпеливо продължи да обяснява Стасов. — А дали между тях ще се породи по-силно чувство, което да доведе до сватбата им — това не можем да знаем.
Ама изобщо не можем да го знаем. Но нали нямаше как да обясни на Лиля, че Рудин е женен и май няма намерение да се развежда. Такива като Маргарита той с лопата може да ги рине и сигурно не знае къде да ги дява.
— И изобщо, котенце, я по-добре си лягай. Утре ще ставаш рано за училище.
— Какво говориш, татко? Та утре е събота!
— Пфу, аз пък забравих, че вие не учите в събота! Ние навремето учехме и в събота.
— А ти на работа ли си утре?
— Не знам, мъниче — както дойде.
Щеше да дойде една неприятност. Но бившият подполковник от милицията Владислав Стасов щеше да научи за това едва на сутринта.
Мазуркевич
Когато чу завъртането на ключа в бравата, Михаил Николаевич Мазуркевич, президент на киноконцерна „Сириус“, си пое дъх и погледна ръцете си. А те трепереха — както навремето преди всеки изпит. Сега ще види тя, тази кучка, тази тъпа уличница!
Жена му се движеше тихо из антрето — явно мислеше, че той спи, и не искаше да го събуди. Мазуркевич седеше в хола на тъмно и чакаше. Когато лампата светна, той видя Ксения и се вцепени. Май се потвърждаваха най-лошите му опасения. Лицето й беше бледо, по скулите пламтеше руменина, яркосините очи блестяха.
— Вече е три часът — каза той с възможно най-спокойния си тон. — Мога ли да знам къде си била досега?
— Не, не можеш — равнодушно тръсна Ксения. — Не е твоя работа.
— Ти изобщо имаш ли ум в главата? — избухна Мазуркевич. — Хиляди пъти съм ти обяснявал, и баща ти ти е обяснявал, че трябва да престанеш с това хойкане! Да не искаш да стигнеш до бунището с тия твои шофьори? Глупачка такава, идиотка! Аз не държа да си ми вярна, това не може да се изисква от жена, която е станала курва още преди да се роди, но поне спазвай някакво приличие! Баща ти ясно ти каза: Ако още веднъж някой види жената на Мазуркевич — дъщерята на самия Козирев — в кола със случаен шофьор — край! Повече никакви пари няма да получим. И подкрепа за бизнеса няма да получим. Нито кредити, нито ниски лихви — нищо. Това ли искаш?
— Остави ме на мира! — връцна се Ксения, като в движение сваляше от ушите си обеците с брилянти и събличаше пуловера си.
Невъзможно беше да я откаже от този навик — да си слага обеци с брилянти дори когато е облечена с пуловер и дънки.
— И повече няма да видиш никакви брилянти, ако татенцето ти научи какви ги вършиш въпреки забраната му. Ще трябва да продадем всичките ти финтифлюшки, за да си изплатим кредитите.