След като се излежава докъм дванайсет, Настя се прехвърли да мързелува в кухнята, където се настани уютно в едно кътче, приготви си пържени филийки с кашкавал и като се загърна в топлия пеньоар, пристъпи към втората серия, която се състоеше от две чаши кафе и една — портокалов сок. В съответствие със съставения пак от нея график смяташе да мързелува докъм четири часа, след което възнамеряваше да започне работа върху аналитичната справка за убийствата и изнасилванията в Москва. Такива справки тя подготвяше всеки месец до двайсето число.
Засега всичко вървеше по план. След като успешно помързелува до четири без петнайсет, Настя започна със съжаление да се сбогува със сладостното безделие. Извади от чантата си донесените от службата материали и взе да ги сортира на такива, които бе достатъчно просто да прочете и да вкара в компютъра като кратки резюмета, и на такива, чиито сведения трябваше да се вкарат в компютъра изцяло. В четири и десет телефонен звън прекъсна това нейно занимание.
— Настася, приготви се, след малко при теб ще дойде Коротков — каза й полковник Гордеев с тон, недопускащ възражения. — Днес свърши денонощното му дежурство, в девет е ходил на оглед на труп, мотал се е там до три часа, вече спи в движение. Ще ти предаде всички материали, а той ще отиде да поспи поне два часа. През тези два часа ти обмисли всичко, което Юра е успял да измъкне оттам за половин ден. Разбра ли ме?
— Разбрах, Виктор Алексеевич. А чий е трупът?
— На Алина Вазнис.
— Чий?!
— На Алина Вазнис. Киноактрисата. Не си ли работила още в кинаджийските среди?
— Засега не.
— Там са едни гадости… С една дума — нищо приятно. Единственото светло петно е, че Вазнис е снимала постоянно в киноконцерна „Сириус“, а там началник на службата по безопасност е наш бивш колега — Владислав Николаевич Стасов. Познаваш ли го?
— Малко.
— Той е човек, приличен във всяко отношение, но с характер. Постарай се да намерите общ език.
— И аз имам характер — позасмя се в отговор Настя. — Той да се постарае да намерим общ език.
— О, всички знаят твоя характер. Стасов е ангелче, като се имат предвид твоите номера.
— Е, недейте така де, Виктор Алексеевич, ще ме изкарате чудовище.
— Чудовище или не, обаче си голяма кучка — констатира Гордеев. — Дръж се прилично, Стасенка, много те моля. Кинаджиите са истерична пасмина, на тях не може да се разчита. Там е пълно със завист, интриги и безкрайно пиянство. Сред тях е трудно да се намерят добри свидетели, практически е невъзможно, тъй че Стасов е единствената ни опора в този свинарник.
— Трябва ли да разбирам, че възлагате на мен да се занимавам с това убийство?
— Да, заедно с Коротков. До понеделник ще се трудите двамата, а после ще разпределя текущата работа, може да го пусна в компенсация за денонощното дежурство и да ви дам още някого.
— Миша Доценко — веднага помоли Настя.
— Недей да се пазариш като махленка. Нали казах — ще видя как са работите и ще реша.
— Но, Виктор Алексеевич, аз не ви моля за себе си — заради работата ви моля.
— За какво ти е Доценко?
— Много го бива в разпитите на жени свидетелки. С памук им вади душата. Като впери Мишаня в тях огромните си черни очища, те започват да се разтапят и да си спомнят всичко с най-дребните подробности, само и само да му се харесат.
— Разтапят се значи… А мъжете свидетели не те ли интересуват?
— С мъжете и сама мога да се справя.
— Интересно — как? — подкачи я началникът й. — Нали нямаш очи като на Михаил.
— Обаче имам характер — разсмя се тя. — Страховита сила.
Юра Коротков пристигна след около четирийсет минути, сивкаво-блед, със сенки под очите след безсънната нощ, гладен и изнервен. Щом го видя на прага, Настя моментално взе решение.
— Сега ще те реанимирам, няма да си ходиш вкъщи.
— Аска, краката не ме държат, пусни ме да поспя — примоли се Коротков.
— Ще спиш тук, за да не губиш време за път.
— Ами Льошка?
— Какво Льошка! Първо, Льошка е в Жуковское, второ, той е човек с нормална психика. Дори да беше тук сега, щях да те сложа да спиш. Значи програмата е следната: горещ душ, за да се разширят съдовете ти, после обяд, по време на който ти бързичко ще ми разкажеш всичко, после половин чаша мартини — за да отнеме остатъчното ти напрежение и да заспиш моментално. Това чудесно събитие трябва да се случи — тя погледна часовника — в седемнайсет и трийсет. В деветнайсет и трийсет ще те вдигна, следват студен и горещ душ, второ хранене, кафе по рецептата „Смърт на враговете“ — и ще ми станеш като новичък. Така ще разполагаме с три часа, за да направим необходимите визити, преди да стане двайсет и три часът, както е предвидено от етикецията. Хайде де, защо стоиш и си губиш времето? Събличай се и — в банята!