Явно физиономията на Юра бе твърде красноречива, защото Настя добави:
— Ти поседи тук, аз ще се обадя. Ето я там кабината, имам жетон.
Юра се усмихна благодарно. Настя отиде да се обади и явно успя да намери Смулов, защото говори дълго. Коротков дори успя да задреме в топлото купе, отпуснал глава на високата облегалка. Събуди се едва когато Настя затръшна вратата.
— Интересна работа излезе, Юрик. Смулов познава този Шалиско. Оказа се, че той е работил някога в „Сириус“ като помощник-осветител и е учел във ВГИК вечерно. Бил безнадеждно влюбен в Алина. По едно време тя дори се сприятелила с него, а после, когато се появил Смулов, го разкарала. А горкият Шалиско просто не можел да проумее, че е отхвърлен, носел й цветя, пишел й писма, правел й някакви подаръци. Не я оставял на мира. Постоянно й се обаждал по телефона, дори когато била извън Москва. А понякога даже отивал там, където тя била командирована. Смулов знае, че Алина винаги е подавала в службата по безопасност бележка с името на Шалиско — да не му съобщават телефонния й номер. Наричала го натрапчив почитател. Смулов във всеки случай не го приемал насериозно, тъй че тук не може и дума да става за ревност. Между другото безнадеждно влюбеният вече от три години работел в редакцията на списание „Кино“, но не бил се отказал да ухажва Алина. Каква любов, а?
— Този Шалиско ще да е някой смешен очилатко — предположи Коротков и зави по Садовое колцо. — Нали се сещаш: типичен безнадеждно влюбен, мършав, прегърбен, грозноват интелектуалец. Глупаво е да го подозираме в убийство, не мислиш ли?
— Не мисля — рязко отвърна Настя. — Първо, не забравяй, че Алина отначало е другарувала с него, тоест дала му е надежда, и то напълно обоснована. Той не е безнадеждно влюбен, а отхвърлен влюбен — това е съвсем друго нещо. И второ, именно такива мършави очилатички интелектуалци много често се оказват най-изкусните престъпници. Да не изтървем завоя! На „Сретенка“ движението е еднопосочно, трябва да свърнем при светофара, а по-нататък ще се движим по малките улички.
— Селуянов ли те инструктира? — засмя се Юра и намали пред светофара.
Лесно намериха редакцията, Коля Селуянов наистина й беше обяснил всичко много точно и й бе дал добри ориентири. Долу седеше едно кротко бабче, което ги пусна, без да зададе нито един въпрос и без да им поиска документи. На втория етаж те бързо намериха стая 203, в която — по сведения пак от Селуянов — било работното място на Павел Шалиско. Стаята бе пълна с народ, вдигаше се глъчка до бога, а в цигарения дим — лисици да ловиш! Настя докосна по лакътя едно младо момиче, което беше близо до вратата.
— Извинете, търсим Шалиско — тихо каза тя.
— Паша! — изведнъж викна момичето толкова силно, че Настя изтръпна. — Павлик! Търсят те!
От облаците дим изплува човек и дойде при тях:
— Вие ли ме търсите?
Коротков потрепери от някакво лошо предчувствие. Май нещата се обръщаха далеч не според очакванията им с Настя. Шалиско се оказа широкоплещест красавец с мъжествена челюст и засмени очи. Никаква мършавост. Никакво прегърбване. Никакви очила. Ако това бе отхвърленият любовник, той спокойно можеше да е удушил Алина. Но защо? Такива красавци рядко се влюбват до полуда в една-единствена жена — те лесно си намират друга и се утешават с нея.
— Къде можем да поговорим в спокойна обстановка? — сухо каза Коротков, след като се представиха.
— Ако сте съгласни да почакате десетина минути, ще можем да поговорим и тук. Оперативката току-що приключи, сега всички ще изпушат по цигара и ще се разотидат по задачите си и стаята ще се освободи.
Никакви — и най-малки — признаци на вълнение, уплаха, напрежение. Всичко това никак не харесваше на Коротков. Но Шалиско не ги подведе — след няколко минути хората започнаха да се разотиват и скоро останаха само тримата. Павел веднага отвори широко прозорците.