— Познат ли ви е почеркът?
— Това е почеркът на Алина. Нищо не разбирам… За пръв път виждам това нещо!
Настя с рязко движение затвори чекмеджето и ужасена погледна Коротков. Каква беля! Идиоти! Та нали бяха дошли при Шалиско, понеже го подозираха в убийство, и съвсем бяха забравили за тези проклети дневници! Какво да правят сега? Нито следовател, нито поемни лица… После Шалиско ще каже, че самата Каменская му е подхвърлила дневника, и ще бъде прав. Хиляди пъти прав! Как можаха толкова непрофесионално да си причинят неприятности!
— Викай следователя, Юра! — тихо каза Настя. — Ще оформим изземането. А вас — обърна се към Шалиско — ще помоля да седнете и да напишете подробно всичко, което току-що ни разказахте. Освен това напишете как беше намерена тази тетрадка. Нали седяхте с лице към мен?
— Да, виждах ви — потвърди Шалиско.
— Именно, сега напишете всичко, което видяхте.
— Не ви разбрах…
— Ами например видяхте ли как аз извадих тази тетрадка от чантата си и я пъхнах в чекмеджето ви?
— Нищо подобно! Чантата ви е ето там, в другия край на стаята, защо ме правите на идиот! — възмути се Павел.
— Прекрасно! — усмихна се Настя. — Напишете точно това. А между другото имате ли представа как може тетрадката да е попаднала в чекмеджето ви?
— Нали ви казах — за пръв път я виждам!
— И това напишете.
Коротков отиде до телефона да се обади на Гмиря, като същевременно тъжно си мислеше, че днешният ден тръгна зле не просто от сутринта, ами направо от снощи. Едно беше хубаво: Гмиря, като бивш оперативен работник, няма да вдига пушилка. Но ако подозренията по адрес на Шалиско се потвърдят, адвокатът му ще ги изяде с парцалите заради самодейността на Аска! О, господи, дано им се размине!
Каменская
След като хапна набързо вечерта, Настя започна да гледа касетите с филмите на Смулов. Очевидно Алина Вазнис бе пазила в дома си всички творби на своя възлюбен и това говореше за несъмненото й уважение към таланта му. Впрочем филмите, в които Алина бе играла главни роли, преди да срещне Андрей Лвович, също до един бяха налице. Касетите бяха всичко дванайсет: пет филма на Смулов, в които Алина още не бе играла, четири филма-опери и три криминални трилъра, които Смулов бе правил вече с Алина.
От изминалия ден у Настя се бе загнездило усещане за горчивина и за нейната собствена вина. Е, как можа да не се въздържи! Направо непростимо. Разбира се, Гмиря нищо не каза — явно и той бе попадал в такива ужасни ситуации, и то неведнъж. Само укорително поклати глава. Иззеха тетрадката и я изпратиха на експертите, а самия Шалиско откараха на „Петровка“. Настя естествено веднага хукна при експерта Олег Зубов и в пристъп на ужасно разкаяние начаса всичко си призна.
— Олежка, направих такава глупост! Можеш да ме стъпчеш в калта, но го направи по-бързичко, а? Докато колегите късат на парченца тоя Шалиско. Ако по тетрадката има отпечатъци от неговите пръсти — слава богу, да го задържат тогава. Но ако няма, трябва бързо да мислим какво означава това. Тогава Гмиря може и да го пусне само под домашен арест. Разбираш ли, ако се окаже, че не е пипал тази тетрадка, нямаме основание да го тикнем в килия.
— Какво толкова си се разтреперила? — мрачно мърмореше Зубов, докато обработваше дневника. — Нищо работа, хайде сега! Малко ли хора задържате, а после ги пускате. Дреболия, обикновено нещо, както би казал Карлсон. Не си ти първата, няма да си и последната. Ще поседи в килията ден-два, ще си помисли колко тленно е земното съществуване — това дори е полезно. Какво бе, Настася? Да не си се уплашила от прокурора?
— И от него ме е страх — призна Настя. — Но, разбира се, повече ме е страх от Житената питка. Срам ме е, пред него ще се изложа.
— О! Това вече е правилно! — одобрително възкликна експертът. — Да се страхуваш е срамота. Да се срамуваш е полезно. Пречиства душата. Хайде не ми стой над главата, Каменская, върви си в кабинета!
— Как не! Щом прекрача прага ти, ще започнеш да се разсейваш по други работи, знам те аз. Олеженка, всяка минута ми е скъпа!
— Не ме притискай! Нали ти казах — ще го направя. Върви си, не ставай нахална.
Тогава Настя си тръгна, отиде в кабинета си и остана там, като постоянно с тревога се вслушваше в стъпките по коридора и подскачаше всеки път, щом тропнеше вратата на съседната стая, където Гмиря и Коротков изтръгваха показания от Павел Шалиско. Най-сетне към седем вечерта при нея дойде измъченият Юра.