Пъхна под езика си три таблетки феназепам и след двайсет минути започна да я отпуска. Алина полегна на кревата, зави се с две одеяла, макар че навън беше двайсет и пет градуса, и успя да се отпусне и да заспи. Вечерта дори бе в състояние да слезе за вечеря и да се разходи със Смулов по крайбрежната улица. Той не обърна особено внимание на нейната мълчаливост — беше нещо нормално за нея. На другия ден от сутринта отново им предстояха снимки и Андрей не остана при нея за през нощта. На сутринта Алина отново взе лекарство и излезе на площадката. Успя да работи така, че никой нищо да не забележи, макар че един господ знаеше какви усилия й струваше това. Добре че беше последният снимачен ден. Прибираха се в Москва.
В Москва тя лека-полека започна да се успокоява. Пристъпът не се повтори повече, халюцинациите не се връщаха и Алина се почувства по-уверена. А после дойде работната прожекция на заснетия материал. Пуснаха лентата с епизода на плажа — отначало първия дубъл, после втория. И на екрана отново се появи това зловещо лице с бенката и страшните очи. Алина стисна зъби, за да сдържи стона си. Отново! Случи се отново!
Но тя беше твърде силна и здравомислеща, за да се предаде без бой. Огледа бавно залата. Да, всичко в нея беше така, както трябваше да бъде, всички си седяха на същите места, на никого не бяха израсли по две глави или по пет ръце. Значи не е болна, не е било халюцинация. Лудия наистина е бил там, на плажа. И е попаднал в кадъра.
Реши да провери себе си — открай време не бе паникьорка и винаги се бореше до последно. Помоли механика да пусне отново втория дубъл. Андрей я погледна изненадано, но подкрепи молбата й. За щастие към него се присъединиха и останалите присъстващи в залата.
— Разбира се, хайде да го видим пак! Това е безподобно! Този кадър ще влезе в аналите на световната кинематография!
Екранът отново светна. Този път Алина се стараеше да се контролира, да не губи самообладание. И отново видя Лудия. Той само се мерна в поредицата лица, мерна се за кратък миг, но тя го позна безпогрешно. Прекалено добре познаваше това лице, та можеше да го различи и след хиляда години.
Когато се прибра вкъщи, Алина се опита да обмисли спокойно ситуацията. И късно вечерта се обади на Смулов.
Глава 8.
Стасов
Той отиде у Каменская около осем сутринта, Коротков още го нямаше. Настя му отвори, облечена в дънки и тънък пуловер, бодра и мобилизирана. Но сенките под очите и хлътналите бузи издаваха безсънна нощ. Стасов напрегна паметта си, за да си спомни на колко ли години е тя — май доста над трийсет, ами да, разбира се, щом е майор!
— Какъв е този пожар? — попита той и съблече якето си.
Настя му се беше обадила в шест и половина сутринта и гласът й бе прозвучал странно. Тя помоли Стасов да дойде при нея колкото може по-скоро, но не му обясни нищо определено. Каза само, че и Коротков ще дойде.
— Не е пожар, а по-скоро тиха лудост — усмихна се скъпернически тя. — Сега аз ще ви разказвам нещо, а вашата задача е да ме направите на пух и прах, нагледно да ми обясните, че съм глупачка и фантазьорка.
— Мноого интересно бе! — недоволно проточи Стасов. — Детето ми между другото е болно, та исках сутринта да изтичам до магазина да й купя мляко, да пие с мед, и нещо вкусно, а ти ме изхвърляш от къщи — и за какво? За да слушам някакви глупости и после да ти обяснявам, че наистина са глупости? Е, ама ти, Анастасия…
Настя се смути, очите й ядосано засвяткаха.
— Извинявай, наистина — каза сухо. — Можеше да ми кажеш за това веднага, когато ти се обадих. Нямаше да настоявам.
Стасов се почувства неудобно. Права беше, нали не е могла да знае, че Лиля има ангина. Защо тогава я упреква? В края на краищата, дори да бе купил това глупаво мляко, Лиля нямаше да го пие — тя не може да понася млечни произведения. По-лесно й е да прави гаргара с ужасната смес от вода, йод и сол, отколкото да изпие чаша мляко или кефир.
Понечи да смекчи някак острия си тон от преди малко и започна да търси примирителни думи, но точно тогава дойде Коротков и нещата се изгладиха от само себе си. Юра довтаса — весел и пълен със сили, млясна Настя по бузата, събу си обувките и веднага зашляпа само по чорапи към кухнята. Очевидно често идваше тук и бе изучил добре навиците на домакинята — сутрин да пие много кафе, непременно в кухнята.