— По дяволите, как не съм забелязал! — промърмори Коротков. — Права си, мадам, и още как! Продължавай!
— Смулов е разказал на теб, Юрочка, сърцераздирателната история как в тежък момент се е обадил на Алина и я е попитал: „Обичаш ли ме?“, а тя го срязала, че я пита за глупости и му се скарала, че я е събудил. Беше ти го разказал, нали?
— Да.
— Силно подозирам, че те е излъгал. Не е имало такова нещо. Или поне не с Алина Вазнис. Това може да се е случило много по-рано и с друга жена. И го е наранило толкова силно, че той неволно е вкарвал подобен епизод във всичките си филми. Ако не ми вярвате, мога да ви ги покажа. До сутринта гледах безсмъртните творби на Андрей Лвович. Защо е трябвало да те излъже ли? Вие можете ли да ми дадете разбираемо обяснение?
— А ти очевидно вече го имаш — обади се Стасов.
— Прав ли съм?
— Прав си — кимна Настя. — Смулов е създавал посмъртния образ на Алина. Създавал го е специално за нас и го е рисувал такъв, че за убийството й да бъдат заподозрени колкото може повече хора. Самият той ни натрапи Семенцова, Ксения и Харитонов. Той и само той твърдеше, че по-големият брат на Алина е искал своя дял от брилянтите на майка им. Защото, доколкото си спомням, Инга Вазнис не го е потвърдила. Да, имало е недоволство от решението на стария Вазнис, но на глас не са били изричани никакви претенции и искания. Във всеки случай нямаме доказателства за това — освен показанията на същия този Смулов. И още нещо — Шалиско. Тук имаме два варианта — Павел Шалиско или лъже, или казва истината. Ако лъже, ако наистина е бил влюбен в Алина и я е преследвал, Смулов не може да не е реагирал, да не е ревнувал — това е напълно естествено. А какво ни казва Смулов? Че Алина за четири години не му е дала никакъв повод за ревност. Не става! Другият вариант: Шалиско казва истината. Тогава Смулов не може да не е знаел, че всички ухажвания, цветя и телефонни обаждания са били само игра, преструвка, невинно забавление с цел поддържане имиджа на звездата и нейния предан поклонник. Но защо не ни го каза? Излиза, че и в единия, и в другия случай Андрей Лвович не е казал истината. Защо ли? За да ни пробута още един заподозрян — Павел Шалиско.
— Чакай малко, ами дневникът? — изненада се Коротков. — Нали го намерихме у Шалиско?
— И какво от това? Ние с теб може всичко да сме намерили. Влязохме в редакцията, без никакви усилия намерихме стаята, където се намира бюрото на Шалиско, и ако не бяхме питали за него, никой изобщо нямаше да забележи нашето присъствие. Аз специално попитах — стаята се заключва само вечер, когато всички напускат редакцията. А бюрото, ако си спомняш, е точно до вратата. Влизай, слагай в чекмеджето каквото си искаш, вземай каквото си искаш — никой една дума няма да ти каже, вратата е отворена през целия ден, дори когато в стаята няма никой.
— Искаш да кажеш, че Смулов е подхвърлил дневника? — уточни Стасов, на когото всичко разказано от Настя наистина започна да му звучи фантасмагорично.
— Искам да кажа, че Шалиско като едното нищо може да няма никакво отношение към този дневник. Ще кажа и нещо повече: тъй като съм жена нахална, особено когато съм под такава пара като днес, аз успях още сутринта да се обадя на Гмиря и да го попитам какво пише в дневника на Алина. Дори си записах някои неща, които той ми продиктува. Ето например един пасаж: Все пак Паша е рядко мил човек. Всеки път се опитвам да му върна парите за разкошните рози, които ми поднася пред очите на изумената публика, а той всеки път отказва. Толкова ми е неудобно, че се охарчва, а той се смее.