След този успех Смулов веднага започна следващия си филм — пак с Алина в главната роля. Това вече, право да ви кажа… С една дума — дори по-хубав от предишния. Андрей сякаш се роди отново. Преди седмица групата завърши последните външни снимки и там Алина показа такова невероятно майсторство, че след прожектирането на заснетия материал избухнаха аплодисменти. Представяте ли си? Работна прожекция на дублите, в салона седят практически същите хора, които са участвали в самите снимки, тоест онези, които са виждали това вече сто пъти, и въпреки всичко не можаха да се въздържат от аплодисменти. Един дубъл беше особено сполучлив: героинята, изиграна от Алина, е на многолюдно място и изведнъж вижда нещо много страшно. И чуйте сега: от корените на косата й чак до шията и по лицето й се разлива бледнина, очите й хлътват, устните посивяват. Без какъвто и да било грим, без монтаж, без специални ефекти! Тя сама, със силата на таланта си, бе успяла да предизвика у себе си такава вазомоторна реакция. Нито една актриса в света не бе успявала да го стори! Ето — това беше Алина Вазнис. След работната прожекция ние казахме на Смулов, че този кадър ще влезе в съкровищницата на световното кино — като онзи с детската количка, която лети надолу по стълбището в «Броненосецът Потьомкин», или като финалното преминаване и усмивката на Джулиета Масина в «Нощите на Кабирия». Разбирате ли за какво говоря? Изобщо този нов филм трябваше да донесе на Смулов и Алина световна слава. Оставаше да се доснима съвсем малко… Не знам как ще го преживее Андрей. Такава загуба! А и за всички нас. Във филма бяха вложени луди пари, той трябваше да донесе огромни печалби. Сега пак ще затънем в дългове…“
Из разговора с асистент-режисьорката Елена Албикова:
„Алина беше много потайна. Не, не затворена, а именно потайна. Тя прекрасно общуваше с всички, шегуваше се, смееше се, можеше да танцува в компания цяла нощ, но всъщност никой нищо не знаеше за нея. Може би само Андрей Лвович. Тя нямаше близка приятелка от нашите среди, нито дори просто приятелка. Целият й свят бе съсредоточен около Андрей Лвович. Дали беше добра? Не знам. Не съм изпитвала върху себе си добротата й. Но че има хора, които я мразят — това е факт. Кой именно ли? Ами първо — Зоя Семенцова, тази дърта вещица. За какво ли? Не знам. Тя просто се разтриса, щом чуе за Алина. Второ ли? Е, да речем — съпругата на нашия шеф. Не мога да кажа нищо определено, но се говори, че Ксения Мазуркевич обидила публично Алина и тя се канела да си го върне по някакъв начин. Не, не знам подробности…“
Из разговора с режисьора Андрей Смулов:
„Това е краят… С живота ми е свършено. Без Алина аз съм нищо. Не знам как ще живея занапред… как ще работя… как ще дишам…“
Настя изключи касетофона и си наля поредната чаша кафе. Значи днес трябваше да се опитат да разберат нещо за тази дърта вещица Зоя Семенцова и защо тя просто се разтриса, щом чуе за Алина Вазнис. И да научат каква е тази история с публичната обида, която била нанесла на Алина съпругата на Мазуркевич — Ксения. До определеното време за пробуждането на Коротков оставаше още един час и Настя се настани до телефона. До деветнайсет и трийсет, след като се обади най-малко на десет души, тя успя да изясни следното:
Актрисата Зоя Семенцова мразела Алина Вазнис от много години насам, още от времето, когато Алина се снимала в музикалната студия. Подробности можел да съобщи Леонид Сергеевич Дегтяр, домашен телефон… служебен… адрес…
Ксения Мазуркевич, много пияна, на последната прожекция в Киноцентъра, която се състояла преди четири дни, гръмогласно заявила, че Алина не представлявала нищо като личност, че цялата й игра била измислена, осмислена и направена от самия Смулов, че Алина не била нищо повече от приятна за окото фасада, зад която нямало нищо. Неслучайно не можела две думи накръст да каже, просто била тъпа, ограничена и необразована самка, годна единствено да спи с режисьора и да се снима в едър план с голи цици. „Че какво друго искате от дъщерята на неграмотен латвийски селянин, който заради московското жителство се е оженил за стара мома еврейка? Феноменално тъпоумие, умножено по еврейска пресметливост.“ След това изказване на Ксения Алина Вазнис проявила интерес към адреса и телефонния номер на Валентин Петрович Козирев — бащата на Ксения. При това Алина, обикновено сдържана и с приглушени емоции, изглеждала доста изнервена и настроена за крайни действия.