Времето минаваше незабелязано и Настя страшно се изненада, когато погледна часовника и видя, че е станало почти девет. Малко след това най-сетне се обади Касянова.
— Адресите на пощенските записи са попълнени от същата ръка, която е писала обяснението, подписано от Смулов — съобщи тя.
— Благодаря ви, Светлана Михайловна. Какви бонбони обичате?
— От наши хора не вземам — оглушително се разсмя в слушалката експертката. — Не ям бонбони, много натежах, обаче ще си изискам една бутилка от Борка.
Значи все пак го е направил Смулов. Но защо?
Глава 9.
Коротков
Аска беше права — нещо трябва да се е случило предишната вечер, на 14 септември, щом Смулов е започнал на следващия ден да създава обществено мнение за Алина Вазнис, да извайва нейния посмъртен образ. Коля Селуянов се зае да прави връзка между Смулов и убийството на Виктор Волошин, а Юра наново започна да разпитва служителите на „Сириус“ и да възстановява час след час живота на Алина в четвъртък, 14 септември. От седем сутринта до един следобед правили снимки на територията на бившата студия „Горки“, както и през цялата онази седмица. После Алина и Смулов отишли да обядват някъде. След това тя очевидно си е отишла до вкъщи да се преоблече, защото присъствалата на работната прожекция асистент-режисьорка Албикова забелязала, че на прожекцията Алина дошла с красив канадски костюм, докато на сутрешните снимки била, както обикновено, с панталони и пуловер — нали и без това трябвало да се преоблича за ролята.
Работната прожекция започнала в пет часа следобед, завършила в седем. След това Алина се сбогувала и си тръгнала. Очевидно си е отишла вкъщи, защото се намериха хора, които я търсили по телефона между двайсет и двайсет и три часа. През това време си е била вкъщи. Докато на прожекцията Вазнис била в прекрасно настроение, онези, които говорили с нея по телефона вечерта, забелязали, че била малко нервна. Явно не й било до приказки и гледала по възможност по-бързо да приключи разговора, като обяснявала това със силно главоболие и умора.
И тъй, ако нещо се е случило, то е било в интервала между пет и осем вечерта. Този интервал трябваше да бъде изследван най-подробно, до минутата и секундата. Но се разбра, че няма какво особено да се изследва. От пет до седем, а още по-точно — до седем без десет, Алина и Смулов са били в прожекционната зала и веднага след това тя се е качила в колата си и е тръгнала за вкъщи. Смулов е останал в „Сириус“ и до осем и половина заедно с Елена Албикова се е подготвял за снимките на следващия ден. Коротков не се захвана да изследва по-нататъшните придвижвания на режисьора, тъй като в осем и половина Алина вече била демонстрирала по телефона своята нервност и явна напрегнатост. Значи до този момент нещо се е случило. Но къде? По пътя й към къщи? Сега вече бе невъзможно да се установи това. Само Алина би могла да даде отговора. Оставаше да търсят в интервала между пет и седем часа. Но какво да търсят там, щом тя е седяла в прожекционната зала и е гледала заедно с всички материала, подготвен по време на външните снимки!
Коротков тежко въздъхна и тръгна да търси Стасов. След двайсет минути двамата седяха в залата, а механикът Володя се готвеше да им извърти поред лентите с дублите. Коротков си спомни, че Каменская го бе помолила да обърне особено внимание на онзи дубъл, който бе предизвикал такова вълнение, разговори и искрено възторжени похвали.
— Знам ли, Юрик — замислено бе казала тя, — възможно е Вазнис да не е толкова велика актриса. Просто нещо ужасно я е уплашило. Разбираш ли? Уплашила се е в действителност, а не по сценарий. Оттук и това внезапно пребледняване, и посивелите устни, и хлътналите очи. Вгледай се по-внимателно, може да забележиш нещо в кадъра.