— Андрей Лвович, много ли се обидихте на майка си, когато я попитахте обича ли ви, а тя в отговор се разсмя?
Смулов силно трепна и рязко се извърна към Настя.
— Какво общо има това? — ядно попита той.
— Не, не че има нещо общо… — спокойно отговори тя. — Просто изгледах всички ваши филми и видях, че този мотив присъства във всяка от творбите ви. Включително и в онези, които сте снимали, преди да се запознаете с Алина. А после наш служител е разговарял с майка ви. Така че именно тя, а не Алина, ви е обидила толкова силно. Но защо ни излъгахте?
— Не съм ви лъгал. За съжаление, и Алина ми нанесе такава рана. А онзи епизод от детството отдавна бях забравил.
Той се усмихна и се постара да седне по-свободно, преметна крак връз крак. После Смулов скръсти ръце на гърдите си, а преди това те свободно лежаха на коленете му, и Коротков разбра, че той се е напрегнал, затворил се е, макар че до този момент не е усещал никаква опасност от разговора им.
— Паметта ви нещо куца — включи се и Гмиря, без да вдига глава от протокола. — Само преди два месеца сте били у майка си и отново сте подхванали подобен разговор — че тя никога не ви е обичала. И сте й припомнили този епизод.
— Но какво общо има тук майка ми? Какво целите с тези въпроси?
— Не, нищо не целим — съвсем миролюбиво се обади Настя от ъгъла. — Просто искаме да разберем защо постоянно ни лъжете. Ето какво: сега ще трябва да ви зададем няколко въпроса и е напълно естествено да се страхуваме, че отново няма да ни кажете истината.
— Къде виждате лъжа? Изразявайте се по-ясно, ако обичате.
— Боже мой, та вие непрекъснато лъжете! — кипна Коротков, както беше уговорено по сценарий. — Ту лъжете Алина, като й казвате, че сте убили Волошин, а всъщност сте го пуснали да върви, където ще, че и пари сте му пращали, за да не се връща по-дълго. Ту на нас разправяте, че нервите на Алина били от здрави по-здрави и никога не е пила нищо по-силно от валериан и успокоителен чай. Ами че вие непрекъснато ни лъжете!
Сега според замисъла трябваше да последва поредица въпроси на съвсем различна тема. И докато отговаря на тях, Смулов да се тормози от споменаването на Волошин. Той ще трябва бързо да реши да реагира ли на примамката или да се престори, че не е обърнал внимание, не е чул, не е разбрал. А те още дълго няма да се върнат към това, докато той не узрее. Не бива да го успокояват и разсейват, защото в спокойно състояние той ще посрещне достойно неочаквания удар, ще успее бързо да се овладее, да не се обърка. Мисълта за Волошин пък, обратно — няма да го остави да се успокои, режисьорът ще е нервен, защото ще трябва да размишлява едновременно върху опасната, макар и уж случайно подхвърлена от Коротков фраза, и върху въпросите, с които ще го бомбардира Гмиря. И едва тогава, когато се умори и психиката му отслабне, вече ще могат да нанесат удара. И то далеч не от посоката, от която ще го очаква Андрей Лвович.
— Кажете, ако обичате, с какви пари бе закупен апартаментът, в който живееше Алина Вазнис?…
— С какви пари бе закупена колата?…
— Гаражът?…
— Алина Вазнис продаде ли скъпите украшения на майка си?…
— Кои по-точно? Кога? На кого? На каква цена?
— Какви хонорари получаваше Вазнис за участието си във вашите филми?
— Кой съставяше договорите? Какви суми фигурираха в договорите? Върху какви суми Вазнис плащаше данъци?
— В коя банка Вазнис държеше спестяванията си? Защо именно в тази банка? Кой я посъветва да направи точно този вид депозит?
— Защо убихте Татосов?
Андрей Смулов и Алина Вазнис
Откак се помнеше, той мразеше Мишка Татосов.
През всичките десет години, които прекара в училище, Андрюша Смулов бе отличникът на класа. Беше много способно, талантливо момче и уроците му се отдаваха с лекота. Учителите постоянно го даваха за пример, той беше редовен победител на районните и градските олимпиади по литература и по история.
Мишка Татосов едва креташе с тройки и четворки по предметите, които не го интересуваха, получаваше отлични бележки само по химия и биология, както и по физика, но само през краткия период, когато изучаваха оптика. Не знаеше и не искаше да знае нищо за останалите раздели на физиката. Учителите хвалеха Андрюша Смулов, а Мишка обожаваха, глезеха и всичко му прощаваха, дори откровеното му нежелание да учи техния предмет.