— А той какво дава в замяна?
— Всичко. Отдава се целият. Готов е да слуша хората, да им съчувства, да ги утешава, да им помага — дори да са му съвсем чужди. Топъл е, душевно топъл, разбираш ли? С него е леко и хубаво. А с теб — студено и неуютно. Аз измръзнах, докато живях с теб. Способен ли си да разбереш това?
Не беше способен. Той страстно желаеше около него да има хора, които да го обичат, за които да бъде привлекателен. Искаше да бъде в центъра на вниманието им. А наоколо му бе пусто.
Галина се събра с Татосов, а след няколко месеца Михаил я изостави. Намерил си ново гадже, още по-красиво от Галина. Смулов очакваше, че Галина ще се върне, готвеше се отначало да я унижи, хубавичко да й натрие носа, а после да прояви благородство и да я приеме в прегръдките си. За щастие, мислеше си, не сме разведени. Но кой знае защо, тя не се върна.
Смулов сам отиде при родителите й, занесе цветя и бонбони и предложи на жена си да се върне.
— Не — поклати глава тя.
— Но защо?
— Ще чакам. Може той да ме повика обратно.
— Няма да те повика! Има си нова мадама, а след нея ще има друга и така нататък…
— Нищо. При него ще се върна, ако ме повика. А при тебе — не.
Любовта му към Галина се изпари доста бързо. Омразата му към Татосов бе още жива, пускаше корени все по-дълбоко и по-дълбоко в душата му, разцъфтяваше и укрепваше. Смулов започна да снима първия си филм, вложи в него цялата си болка. Двамата главни герои страшно приличаха на него самия и на Миша Татосов. Мрачен красавец, когото никой не разбира и всички подозират, че е извършил убийството, и весел, добродушен, грозноват симпатяга, когото всички обожават и който в края на краищата се оказва истинският убиец — жесток и дълбоко безнравствен. Филмът стана хубав и донесе на Смулов популярност. Но в душата на Андрей нищо не се промени. Той все още не разбираше защо никой не го обича, защо жените толкова бързо и с такава лекота се разделят с него, защо наоколо му цари такава пустота. А той толкова силно искаше да го обичат…
На трийсет и шест години срещна Алина. Отначало бе влюбен в нея, защото беше красива жена, а пък с вътрешния й свят започна да се занимава само защото искаше да я накара да играе пред камерата така, както му бе нужно на него като режисьор. Но съвсем неочаквано срещна у нея възхищение и благодарност. Срещна именно онова, което все не успяваше да намери у жените. Беше щастлив.
Макар и не веднага, Алина му разказа за страховете си, за човека, който я преследвал от ранното й детство и от когото се страхувала толкова много, че губела способността си да живее и работи. Андрей вече разбираше, че Алина Вазнис е негова актриса и направи всичко, което беше по силите му, за да й помогне да намери душевен покой. Обичаше я, защото тя го обичаше. Обожаваше го. Гледаше го в устата, попиваше всяка негова дума. Смяташе, че е най-талантливият. Най-добрият. Но страхът й така и не отмина окончателно. И Смулов започна да се отчайва.
Веднъж Алина с горчивина му призна:
— Ти правиш за мен толкова много, а мен ме боли, че всичко е напразно. Нищо няма да излезе.
— Не говори така, мила — успокояваше я Смулов.
— Нали през цялото време съм до теб, а докато съм до теб, той няма да смее да те доближи.
— Ти не можеш постоянно да бъдеш до мен. А докато той съществува на този свят, няма да имам покой.
Смулов дълго не можа да забрави този разговор. И в края на краищата реши, че докато на този свят съществува Мишка Татосов, за него, за Андрей Смулов, няма да има покой. Омразата и завистта го гризат непрестанно, изгарят го отвътре, не му дават дъх да си поеме, да погледне света с нормални очи. Всички казват, че се е изчерпал, че Смулов е режисьор на един филм. Така е, защото омразата към Михаил го кара отново и отново да излива във филмите си онова, което носи в душата си, а именно въпроса: Защо? И безплодното търсене на отговор. Ще задиша свободно само когато Татосов изчезне. Когато няма да има на кого да завижда и кого да мрази.
На няколко пъти Алина му бе показвала човека, който я преследвал:
— Ето го, виж. Пак ме причаква.
— Хайде да се оплачем в милицията — предлагаше Андрей. — Сега ще го хвана и ще го заведа в участъка. Ще напишеш оплакване и ще го тикнат в затвора.