И накрая — изплувало ново име. Някой си Харитонов, който също работел в „Сириус“. Бил взел назаем от Алина Вазнис голяма сума пари срещу петнайсет процента месечна лихва и ето вече няколко месеца протакал връщането им. Вчера, тоест в петък, 15 септември, Алина рязко настояла той незабавно да й върне дълга си изцяло, заедно с лихвата.
И тъй — трима души, трима заподозрени. Две жени и един мъж. От кого да започне?
Мазуркевич
Когато оперативната група си тръгна, Мазуркевич извика в кабинета си Стасов.
— Познаваш ли някого от тях? — попита Михаил Николаевич, като имаше предвид служителите на милицията.
— Двама — кимна Стасов. — Юра Коротков и следователя Гмиря. Другите не ги познавам.
— Как ти се виждат?
— Не разбрах въпроса — предпазливо отвърна Стасов.
— Ще успеят ли да разкрият случая?
— Знам ли, Михаил Николаевич! — сви рамене той.
— Предварително не може да се каже. Според късмета. А…
— Виж какво — прекъсна го Мазуркевич, загледан някъде встрани. — Зарежи всичко останало и проучи къде е била жена ми снощи.
— Какво, пак ли? — съчувствено попита Стасов.
— Казах: проучи! Но без много шум. Бързо и внимателно.
— Господи, какви неща си мислите! Загина ваша водеща актриса, млада жена, а вие…
— Именно за това мисля! — отсече рязко Михаил Николаевич.
— Смятате, че жена ви има нещо общо с убийството ли? — смая се Стасов.
— Не е твоя работа какво смятам. Проучи къде е била снощи, и то колкото може по-бързо. Тя се прибра в три часа през нощта.
— Както обичате.
Стасов излезе от кабинета, без да каже довиждане, и Мазуркевич разбра, че началникът на службата по безопасност е извънредно недоволен и разтревожен. А самият Михаил Николаевич беше не просто разтревожен. Той беше в паника.
В девет сутринта му се обадиха вкъщи от студията и му съобщиха, че Алина е била намерена мъртва. Ксения се събуди от звъна на телефона. Беше чула целия разговор и Мазуркевич успя да забележи доволството, пробягало по лицето й. Какво пък, в края на краищата всеки може да разбере, че една увяхваща уличница на четирийсет и четири години завижда на двайсет и пет годишната красавица и беснее от нейната младост, слава и привлекателност. Тогава той не се притесни. Но няколко часа по-късно се разбра, че са изчезнали брилянтите на Алина. И именно тогава той си спомни разкривената от презрение и ледена омраза физиономия на Ксения, която запокити в краката му скъпите обеци и тръсна: „Абе я млъквай, импотент такъв! Намерил с какво да ме плаши. Сякаш няма да си намеря други брилянти.“ Да, точно тогава Михаил Николаевич Мазуркевич, президентът на киноконцерна „Сириус“, бе обзет от истински ужас. Да, той беше чул как жена му бълваше змии и гущери по адрес на Алина преди няколко дни, на прожекцията в Киноцентъра. Но едва днес научи, че Алина е имала намерение да говори с тъста му — банкера Козирев. В това няма нищо за чудене — съпрузите, както се казва, винаги научават последни. Ксения определено е научила за това по-рано. И ето го резултата… Филмът, в който са вложени толкова пари, не е довършен, върху концерна отново се стоварва огромен дълг, а той, Михаил Мазуркевич, който беше рогоносец, съпруг на уличница, сега е и съпруг на убийца. Боже мой, боже мой, защо го сполетя всичко това?
Алина Вазнис деветнайсет години преди смъртта си
Алина Вазнис за пръв път остро почувства самотата си на шестгодишна възраст. Майка й почина, когато Алина бе само на пет, и тя остана с баща си и двамата си по-големи братя — на тринайсет и на девет години. Сестрата на баща й веднага след погребението започна да говори, че Валдис трябва колкото може по-скоро да се ожени отново, докато къщата не се е разтурила без женска ръка и децата не са се откъснали от семейството. Именно тя му доведе някаква далечна роднина, също латвийка, доведе я направо от селото й — някъде край Лиепая. Половин година след смъртта на жена си Валдис Вазнис се ожени отново. Инга бе мълчалива, не твърде сърдечна, но трудолюбива и много добра. Не тормозеше децата, поддържаше къщата — всъщност от нея не се искаше нищо повече.
Веднъж на улицата до шестгодишната Алина приближи някакво момче на седемнайсетина години. Беше високо, болезнено мършаво, с хлътнали бузи, по които ярко пламтяха отвратителни червени циреи, заобиколили голяма кафява бенка. Момчето подаде на Алина бонбон в лъскава златиста обвивка и приклекна пред нея. Детето доверчиво се приближи и тогава момчето внимателно хвана ръката му и започна да говори някакви думи. Тогава Алина не разбра почти нищо, имаше много непознати думи, чието значение тя не знаеше, но като цяло от тях излизаше, че той смята да й свали гащичките, а после да прави нещо с нейната дълга, гъста кестенява коса. Самите думи не я уплашиха, но очите на това момче… Те бяха страшни, и цялото му лице беше страшно, и гласът — треперещ, вибриращ, и ръката му, силно стиснала малката й длан, беше страшна и незнайно защо — лепкава. Внезапно момчето се запъна, замижа за миг, после тежко въздъхна и пусна ръката й.