От предговора научаваме също, че използувайки връзки, Дикенс посетил едно от тези училища в Северна Англия, като се представил за родител, който възнамерява да изпрати свое дете в него. Той ни съобщава, че онова, което видял и научил при това посещение, описал в романа като Скуиърс и неговото училище, които били „бледи и слаби картини на една съществуваща действителност, умишлено туширани, за да не изглеждат невероятни“.
Романът разказва как, останали бедни след смъртта на главата на семейството, младият Никълъс, майка му и сестра му Кейт отиват в Лондон да търсят помощ от преуспелия лихвар Ралф Никълби — по-малкият брат на починалия баща. Откритият и независим характер на Никълъс Никълби настройва чичо му против него и той умишлено го изпраща на работа в училището на алчния грубиян Скуиърс, който малтретира децата и ги държи гладни. Скуиърс и останалите членове на семейството му са особено жестоки към хилавия и умствено недоразвит от тормоз Смайк. Смайк е изоставен, за него вече никой не плаща такса и той е жестоко експлоатиран като слуга за всичко. Дълбоко възмутен от онова, което вижда, Никълъс набива Скуиърс и напуска училището. Смайк, към когото никой друг дотогава не е показвал добрина и съчувствие, се присъединява към него. От този момент нататък „Никълъс Никълби“ се развива като типичен пикаресков роман — редуват се колоритни, пълни с живот епизоди. Много от тях могат да бъдат изпуснати или подменени, други могат да бъдат разместени. И все пак структурата на романа не е напълно произволна, тя не преследва целите на истинския пикаресков роман. Това важи и за всички останали романи на Дикенс от ранния му период. В крайна сметка нещата се свеждат до няколко свързани по различен начин сюжетни нишки, носители на основното намерение на романа: да илюстрират два противоположни вида човешки ценности и поведения. От една страна, Дикенс изобличава алчността, егоизма, политическите машинации, мошеничеството и снобизма на хора като Ралф Никълби, сър Мелбърн Хок, Грегсбъри, Грайд и семейство Уититърли — те и техните действия хвърлят черна сянка върху романа; от друга страна, Дикенс въвежда хора добродушни, щедри, готови да помогнат на ближния си, като Никълъс, Кейт, Мадлин Брей, мис Ла Крийви, Нюман Ногс, Джон Браули и преди всичко добрите до невероятност братя Чиърибъл. Към тях трябва да прибавим галерията от типични Дикенсови чудати характери като семейство Кръмълс и тяхната театрална трупа, господин Манталини, невинно-лудият от съседния двор, който хвърля през оградата краставици на госпожа Никълби, самата госпожа Никълби, с нейната несвързана и неуместна многословност. Те са извор на неудържим смях и представляват слънчевата страна на романа. Сцените, в които тези характери фигурират, са нещо като интерлюдии, но са така ярко оцветени от богатото въображение на автора и са толкова живи, че именно те остават най-дълго в паметта на читателите. Главният герой Никълъс е повторение на Оливър, само че в друга възрастова група. И той е идеализиран до такава степен, че остава почти без измерения. И при него човек знае предварително как той ще постъпи. Поради това и него можем да приемем само на основата, на която приемаме Оливър — не като характер, а като символ.
Следващите романи на Дикенс, „Антикварният магазин“ и „Барнаби Ръдж“, са свързани, защото и двата в началото се появяват като част от „Часовникът на дядо Хъмфри“.
В „Антикварният магазин“ (1840–1841) все още намираме елементи от пикаресковия роман (изразени в скитанията на малката Нел и нейния дядо), но тук, за разлика от предишните романи, намираме в самото начало по-ясна и по-стегната сюжетна линия.
Трент, почти загубил разума си от старост, живее с внучката си Нел в своя мрачен антикварен магазин. Разорен от прахосника си зет и разпуснатия внук, той трескаво взима пари назаем от Куилп с огромна лихва и тайно играе на комар с надеждата, че така ще успее да осигури финансово малката Нел. Куилп, който смята Трент за стар скъперник, открива къде отиват парите и конфискува магазина. Нел и дядо й бягат от Лондон и страхувайки се, че лихварят може да ги открие, скитат из страната, като попадат на различни места и на различни хора. Най-накрая те намират убежище като пазачи на една къща. Куилп, чудовищно и зло джудже, ги търси, за да им отмъсти. Търси ги и братът на стария Трент, който се е върнал от чужбина и иска да възвърне благосъстоянието им. Но Нел, терзана от тревоги, лишения и мъки, умира няколко часа преди той да ги открие. След нея си отива и дядо й.