А Дж. Хилис Милър е на мнение, че в „Барнаби Ръдж“ Дикенс гледа на революцията като на нещо, което ще разруши всичко съществуващо и ще го подмени в бъдеще с „едно променено общество“. Критикът обръща внимание на факта, че изразът „едно променено общество“ се среща на два пъти в романа21.
Съществуват редица факти, които ни дават основания да смятаме, че по времето, когато е пишел „Барнаби Ръдж“, Дикенс е бил в процес на преоценка на своите принципи, че неговото виждане е започнало да се променя. Във всеки случай романите, които следват, показват едно ново разбиране и различно отношение към заобикалящата го социална действителност. Ето защо трябва за малко да обърнем поглед назад, за да видим какво е положението на нещата в това отношение до този момент.
Първото нещо, което прави впечатление, е, че във всички романи, от „Пикуик“ до „Барнаби Ръдж“, героите се разделят в две явно противопоставени групи на „добри“ и „лоши“. Добрите преминават през различни изпитания и страдания, но в края на краищата тяхната добродетел е възнаградена. На пръв поглед малката Нел прави изключение. Нейната смърт обаче е в някакъв смисъл спасение. Освен това тя е почти неизбежно последствие от мъченията, на които Нел е подложена. А има и нещо друго — ако Дикенс беше спасил своята героиня, той щеше да подкопае силата на състраданието, което се старае да изтръгне от читателите. Всички лоши хора в романите стигат до лош край. И тук има едно изключение — Джингл; той обаче, повлиян от безрезервната добрина на Пикуик, се покайва. Онова, което Дикенс сякаш иска да каже през този период, е, че ако хората са добри и справедливи, ако показват съчувствие и оказват помощ на по-нещастните между тях (както правят Пикуик, Браунлоу, Гарланд и братята Чиърибъл), всички злини на тоя свят ще се оправят. Вярно е, че Дикенс застава на страната на бедните и онеправданите, но той не показва истинско разбиране на причините за тяхното положение. Стрелите, които изпраща по адрес на утилитаризма, са стрели срещу нещо неморално. По същество той дели хората на добри и лоши.
Дикенс вярва в човека и в неговите възможности. Тази вяра намира израз в силата на герои като Оливър и Никълъс Никълби, които устояват на злото, не се отчайват и затова успяват в живота. Тя се проявява и в галерията от многообразни характери и случки, в оптимизма и надеждата, които излъчват ранните му произведения.
Второто нещо, което прави впечатление, е, че в романите, от „Пикуик“ до „Барнаби Ръдж“, Дикенс гледа на някои обществени злини — затвора за длъжници, Закона за бедните, йоркшърските училища, бедняшките квартали, които са огнище на болести и нищета — като на неща, несвързани помежду си, сякаш единствените виновници за тях са отделни негодници, невежи администратори, груби съдии, нечестни адвокати, безчовечни учители, алчни лихвари и т.н. Ако такива и други подобни злини бъдат отстранени, нещата ще се оправят. И, разбира се, главният фактор, който ще доведе до тяхното отстраняване, е промененото съзнание на хората.
В 1842 година Дикенс прави своето първо посещение в Съединените щати. То явно ускорява процеса на колебания в правилността на неговите схващания, което се забелязва в периода непосредствено преди това пътуване. Но за да видим защо става това, необходимо е да разберем как Дикенс е гледал на Новия свят.
За Дикенс, който все още не е бил наясно с истинската природа на обществото в Англия, САЩ са били страната, която е подхранвала надеждите му за бъдещето. Според него, както и според много други негови съвременници, в Америка няма класи, защото няма монархия и свързаната с нея аристокрация — до това време се е смятало, че хората се делят на класи в зависимост от това дали имат титли и привилегии, или не. Освен това младата република е изградена върху основата на принципите за „Братство, Равенство и Свобода“.
Посрещането, което американците организират на Дикенс, е грандиозно. В едно от писмата си, изпратени оттам, той казва: „Никога не е имало цар или император на земята, когото тълпите да са аплодирали или следвали по такъв начин, за когото да са били устройвани такива пищни официални балове и вечери…“ Но въпреки нестихващия поток от най-различни посещения, срещи, приеми и т.н., Дикенс, за учудване на своите домакини, проявява интерес към затвори, сиропиталища и фабрики. И намира време и за тях. В Ню Йорк, придружен от двама полицаи, той дори отива на посещение в един от най-западните квартали на града, където се ширят мизерията, пиянството и пороците.