В разцвета на своите творчески сили Дикенс създава в „Мартин Чъзълуит“ многообразие от своеобразни характери, които надминават богатството дори на тези от „Пикуик“. Но тук те не се редуват произволно, нито са свързани с помощта на сложен или изкуствен сюжетен механизъм. Външно „Мартин Чъзълуит“ прилича на „Никълъс Никълби“ — разказва за успешните усилия на беден млад човек да пробие в живота, — но организацията на материала е съвършено различна. Почти всички и всеки е съотнесен към основната тема на романа — нещо, което му придава единство. Младият Мартин е олицетворение на един вид егоизъм: на лекомислената безотговорност, която се съобразява само със своите собствени интереси. Примерът на алтруистичния и слънчев Марк Такли му помага да се отърве от своя егоизъм. Портретът на Марк е важен, защото с него започва да се оформя една тенденция в творчеството на Дикенс, която ясно се налага в следващите му романи. Марк, както семейство Тудъл в „Домби и син“, семейство Пегъти в „Дейвид Копърфийлд“ и др., принадлежи към най-бедните класи. За него и хората като него парите не са най-важното в живота и поради това те са естествени, човечни, сърдечни, готови да помагат на ближните си.
Егоизмът на стария Мартин, дядото на главния герой, е от по-друг вид: той намира израз в желанието му да наложи волята си на хората около себе си, да ги направи дори и щастливи, но по начин, който той смята за правилен. Към това трябва да се прибави дълбоката подозрителност на стария Мартин, че всички други освен него се ръководят от лични съображения.
Това обществено зло, егоизмът, се проявява по най-различен начин и в останалите характери — в лицемерния Пексниф, в студения и жесток грубиян Джонас, който е готов да убие баща си за пари, в нахалния и безцеремонен мошеник Монтегю Тиг, в пресметливостта на хората около стария Мартин, които, надявайки се да получат наследството му, мразят всички други, които биха могли да ги изместят, и т.н. Недоверчивостта, себичността и произхождащата от тях самотност на характерите дават допълнителни измерения на всевластвуващия егоизъм.
Характерите от американската част на романа са представени в по-карикатурен вид. Те са самонадеяни и нетърпими към всякакъв вид критика. Тяхната алчност, корупция в бизнеса, политиката и пресата приближават средната част на романа към останалите му части.
Наличието в „Мартин Чъзълуит“ на добродушни, безкористни и човечни хора, като Том Пинч и неговата сестра Рут, Марк Тапли и неговата хазайка Лупин, Джон Уестлок и Мери Греъм, както и щастливата развръзка омекотяват до известна степен остротата на романа; и все пак той съдържа най-дълбоката и най-изобличителната социална критика всред произведенията на Дикенс, написани до този момент.
Между 1843 и 1848 година Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: „Коледна песен в проза“ (1843), „Камбаните“ (1844), „Щурецът на огнището“ (1845), „Битката за живота“ (1846) и „Преследваният човек“ (1848).
На дните около Коледа в Англия днес се гледа като на период на добра воля, като на време, когато човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести. В тях намираме характерното за този вид произведения съчетание на действителното и възможното с измисленото и фантастичното. По същество те са израз на Дикенсовата мечта за разбирателство и любов между хората. Но те дават също израз на някои идеи, които са били от голямо значение за неговата съвременност. В допълнение към известното ни съчувствие към съдбата на бедните и онеправданите сега намираме нещо ново: няма ги вече добрите, човечни представители на буржоазията като Пикуик, братята Чиърибъл и т.н. Както самият Дикенс казва направо в „Камбаните“, само бедните помагат на бедните, а богатите, с изключение на редки и изолирани случаи, се опитват само „да ги държат в подчинение“.
Скрудж от „Коледна песен“ е типично олицетворение на господствуващите икономически идеи на времето, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. В такъв смисъл повестта е тясно свързана с главната тема на „Мартин Чъзълуит“. Целият живот на Скрудж е посветен на касата, тефтерите и сметките. Той си плаща данъците и с това смята, че изпълнява задълженията си. За него всички безработни са негодни и мързеливи. Това е пресушило естествената човещина у него. Той е самата студенина: от него „бюрото му ставаше мразовито дори през горещините“.