„Домби и син“ и „Студеният дом“ естествено водят към „Тежки времена“ (1854), където обект на атака е идеологическата основа на капитализма — утилитарната философия, или така наречената Манчестърска школа, и където главен обект на изследване са отношенията между работници и индустриалци. Тук Дикенс се е съсредоточил почти изключително върху тези проблеми и в резултат имаме произведение, много по-компактно в сравнение с другите му романи.
Години преди да напише „Тежки времена“, когато отива на север, за да събере наблюдения от йоркширските училища за „Никълъс Никълби“, Дикенс посещава един от индустриалните градове. Завеждат го да се запознае с условията в най-лошата и в най-добрата фабрика. Той не намира никаква разлика между тях. Ужасен от онова, което вижда, Дикенс решава да го използува за някой от своите романи. Връща се обаче към този въпрос едва шестнадесет години по-късно, след като очите му се отварят и той разбира истинската природа на съществуващата действителност. Дикенс отново посещава индустриален град — отива в Престън, където работниците стачкуват, за да събере материал за новия си роман. Той се запознава също с доклади за нововъведената в Англия образователна система, основана на принципите на утилитаризма.
Целта на „Тежки времена“ е да покаже, че буржоазната идеология и нейното приложение в живота са бездушни и безчовечни. Самото заглавие („Hard Times“) внушава главното във виждането на автора, „Hard“ означава не само „труден“, „тежък“, но и „твърд“; думата се отнася както към „твърдия“ утилитаризъм, така и към тежкия живот, който тази философия определя. На този етап на развитие Дикенс организира своя материал около символи, които се явяват като лайтмотиви. Например всичко у Градграйнд е квадратно. Квадратността подсказва, че неговата философия на факти, числа и статистики го е лишила от човешките му качества и го е превърнала в предмет. Безрадостният и механичен живот в Коуктаун, където улиците са еднакви, къщите са еднакви, хората са еднакви, работата е еднаква, всеки ден е като вчерашния и утрешния, всяка година е като миналата и следващата, където затворът е като болницата, болницата — като затвора, а кметството — като двете, намира художествен израз в монотонното движение на буталата на парните машини „нагоре-надолу като главата на слон в състояние на меланхолична лудост“ и в непрекъснатите спирали от пушек, които се навиват и развиват като змии. Всеприсъствуващата мръсотия засилва чувството за униформеност и подчертава мизерното съществование на работниците.
Дикенс показва, че философията на чистия прагматизъм, която не се интересува от индивида и лишава от съществуване въображението и чувствата, е виновна не само за бедствения живот на работниците. Тази философия е виновна и за провала в живота на децата на самия Градграйнд. Тя прави от Луиза едно нещастно същество и води Том до престъпление. В Коуктаун, който е символ на цяла Англия, работниците и техните господари живеят отделно, те нямат нищо общо и не се познават. Мисълта на Дизраели, че двете основни класи са разделени, сякаш населяват два различни континента, е отразена още веднъж в много по-конкретен и широк план. В „Тежки времена“ Дикенс представя пролетариата от две страни — от едната имаме колективния портрет на работническата класа, а от друга — индивидуалните портрети на Стийвън и Рейчъл. Дикенс рисува представителя на чартистите като демагог. Стийвън Блакпул, честен и добър човек, отказва да се присъедини към работническото движение, тъй като е дал обещание пред Рейчъл, без да е ясно поради какви причини. Но Стийвън, както отбелязва Лайънъл Стивънсън, „е най-убедителният характер“ в романа25. Човек остава с впечатлението, че в неговия образ Дикенс, който все още се страхува от насилието, макар и понякога неохотно да признава неговата неизбежност, вижда една „трета сила“, която може да реши проблемите. И понеже такава трета сила е невъзможна, то и неговият портрет е неубедителен.
Обективното представяне на нещата в „Тежки времена“ внушава съвършено други решения. Дикенс с гняв говори за съществуващата неправда. Може би това кара Т. Маколи да отхвърли книгата заради нейния „навъсен социализъм“. От своя страна Чернишевски пише следното във връзка с романа: „На Запад се извършва тежък поврат; във Франция той мина вече през няколко бързи, мъчителни кризи, които до дъно разтърсват благосъстоянието на целия народ; който иска да се убеди, че същото става и в Англия, може да прочете «Тежки времена» от Дикенс… ако не иска да чете монографии за Чартизма.“26