Речта на мистър Пикуик по този повод заедно с последвалите обсъждания са влезли в летописа на клуба. Те са много сходни с разискванията в други прочути организации; и тъй като винаги е любопитно да се проследи приликата в изявата на великите хора, ние възпроизвеждаме записаното в тези страници.
„Мистър Пикуик отбеляза (пише секретарят), че за слава милее сърцето на всеки човек. За поетична слава милеело сърцето на приятеля му Снодграс; за слава на завоевател също така милеел приятелят му Тъпман; а желание да спечели слава в спорта — на игрището, във въздуха и във водата — изпълвало гърдите на приятеля му Уинкл. Той (мистър Пикуик) не отричал, че бил повлиян от човешки страсти и човешки чувства (ръкопляскания), може би и от човешки слабости (бурни възражения); но би искал да добави, че ако някога пожарът на самолюбието избухнел в неговите гърди, то стремежът да облагодетелствува човечеството преди всичко би го потушил напълно. Възхвалата на човешкия род му давала замах. Человеколюбието било негово осигурително дружество. (Бурни ръкопляскания.) Бил почувствувал известна гордост — признавал това без стеснение и оставял враговете си да се възползуват на воля от това му изявление, — бил почувствувал известна гордост, когато поднесъл Боцкаворибната си теория на света; тя може да е знаменита, а може и да не е. (Вик: «Знаменита е!» — и възторжени ръкопляскания.) Той би си позволил да повярва на твърдението на онзи многоуважаван пикуикист, чийто глас бил току-що чул, че била знаменита; но ако славата на тази дисертация достигнела и най-далечните предели на познатия ни свят, гордостта, която му носело съзнанието, че е автор на този труд, била нищожна в сравнение с гордостта, усещана в този именно миг, когато гледал своето окръжение — този най-възвишен миг на неговото съществуване. (Ръкопляскания.) Той бил скромна личност. («Не! Не!») И все пак не можел да не съзнава, че организацията го била избрала за една изключително благородна, но и доста опасна задача. Условията за пътуване били несигурни, а поведението на кочияшите криело не малко неизвестни. Нека слушателите погледнели около себе си: какви произшествия се случват по света! Навсякъде дилижанси се прекатурват, коне се подплашват, кораби се преобръщат и парни котли се пръскат. (Ръкопляскания.) Един глас: «Не!» Не ли? (Ръкопляскания.) Нека онзи уважаем пикуикист, който тъй високо извика «не», излезе пред всички и го отрече, ако може. (Ръкопляскания.) Кой беше този, който извика «не»? (Възторжени възгласи.) Дали не е някой суетен и огорчен човек — за да не кажа дребна душичка (бурни възгласи), който, завиждайки на възхвалите, които може би незаслужено се сипят върху неговите (на мистър Пикуик) проучвания, и бидейки жегнат от множеството порицания, отправени към него заради несъстоятелните му усилия да съперничи, сега намира този долен и клеветнически начин да…