— „Комодорът“! — скокна непознатият. — Моят дилижанс — запазено място, външно — на вас оставям сметката за пунша — нямам дребни — пет шилинга, ама не струват. Бръмъджъмски копчета40 не вървят, нали? — И той поклати глава многозначително.
А то така се случи, че мистър Пикуик и неговите другари възнамеряваха да посетят най-първо Рочестър; и като споделиха с новооткрития си познайник, че те също пътуват за този град, решиха всички да се настанят горе върху задната седалка на дилижанса, за да могат да бъдат заедно.
— Хайде, хоп! — каза непознатият, докато помагаше на мистър Пикуик да стигне покрива на дилижанса тъй стремглаво, щото достойнството на този сериозен джентълмен значително пострада.
— Багажът ви, сър? — запита кочияшът.
— Кой? Моят ли? Този пакет в амбалажната хартия, това е всичко — останалият багаж замина по вода — в заковани сандъци — големи като къщи — тежки, тежки, дяволски тежки — отвърна непознатият, мъчейки се да натика в джоба си колкото може повече от увития в амбалажна хартия пакет, будещ съвсем основателно подозрение, че съдържа само риза и носна кърпа.
— Главите, главите, пазете главите! — извика многословният непознат, когато минаваха под ниския свод, който в онова време представляваше входът към двора за дилижанси. — Ужасно място — опасна работа — оня ден пет деца, майка, висока дама, яде сандвичи — забравя свода — паф! — удар — децата се оглеждат майката остава без глава — сандвича в ръката й — няма уста, да го сложи в нея — главата на семейството я няма — потресаващо, потресаващо! Уайтхол ли гледате, сър? Прекрасно място — малко прозорче41, друг един си загуби главата там, а, сър? Той също не гледаше достатъчно внимателно наоколо си, а, сър?
— Разсъждавам — отвърна мистър Пикуик — върху странната превратност на човешките съдби.
— А, разбирам — влизаш през Кралската порта предния ден — а на сутринта излизаш през прозореца. Философ ли сте, сър?
— Наблюдавам човешката природа, сър — отговори мистър Пикуик.
— А, и аз също. Както повечето хора, когато работата им е малко, а това, което получават — още по малко. Поет ли сте, сър?
— Приятелят ми, мистър Снодграс, има такива наклонности — каза мистър Пикуик.
— И аз също — добави непознатият. — Епическа поема — десет хиляди стиха — Юлската революция — на самото място, там я написах — Марс през деня, Аполон през нощта. Бум с пушката, после хващам лирата.42
— Вие сте присъствували на тази величествена гледка, така ли, сър? — запита мистър Снодграс.
— Присъствувал! Да, разбира се; гръмвам с мускета, пламвам от мисли — тичам в кръчмата, записвам ги — връщам се пак: бам, бум! Други мисли — пак в кръчмата, перо и мастило — пак се връщам: огън и сеч — възвишени времена, сър. Ловувате ли, сър? — обърна се той ненадейно към мистър Уинкл.
— Да, по малко — отвърна този джентълмен.
— Чудесно занимание, сър, чудесно занимание. Кучета, сър?
— Не, точно сега нямам — рече мистър Уинкл.
— А, би трябвало да имате кучета — чудесни животни — умни същества — едно време имах и аз — пойнтер — невероятен инстинкт — отивам на лов един ден, навлизам в един участък — подсвирквам: кучето спряло — подсвирвам отново — Понто — не идва; стои като заковано — викам го: Понто, Понто — не ще да мръдне; също като омагьосано — зяпнало една обява — поглеждам нагоре — виждам надпис: „Пазачът на дивеча ще стреля по всички кучета, прекрачили този участък“ — и не щя да прекрачи — чудесно куче — ценно куче — много.
— Странен случай наистина — рече мистър Пикуик. — Ще ми позволите ли да го запиша?
— Разбира се, сър, разбира се — стотици още анекдоти за същото животно… Хубаво момиче, а, сър? (Към мистър Трейси Тъпман, който съвсем антипикуикски се бе зазяпал в една млада дама край пътя.)
— Много — отвърна мистър Тъпман.
— Английските момичета не са така красиви като испанките — благородни същества — смолисточерни коси — тъмни очи — чудни фигури — сладки същества — прекрасни.
— Били ли сте в Испания, сър? — запита мистър Трейси Тъпман.
— Живях там — цяла вечност.
— Имахте ли много успехи, сър? — полюбопитствува мистър Тъпман.
— Успехи!? Хиляди. Дон Боларо Фицгиг — благородник — единствена дъщеря — дона Кристина — великолепно същество — любеше ме безумно — ревнив баща — непреклонна дъщеря — красив англичанин — дона Кристина в отчаяние — пруска киселина — в моя куфар стомашна помпа — извършвам операцията — стария Боларо възхитен — съгласен с нашия брак — съединява ръцете ни — порой сълзи — романтична история — много.
41
Ешафодът на Чарлс I е бил издигнат до самата стена на двореца Уайтхол; за екзекуцията той е трябвало да мине през един от прозорците на сградата.
42
Удивителен пример за пророческата сила на въображението на мистър Джингъл; този разговор става в 1827 г., а революцията в 1830 г. — Б.а.