— Дамата в Англия ли е сега, сър? — запита мистър Тъпман, комуто описанието на нейния чар бе направило огромно впечатление.
— Умря, сър, умря — каза непознатият, допирайки до дясното си око последната останка от много вехта, батистена кърпичка. — Не се съвзе от стомашната помпа — подкопано здраве — падна жертва.
— А баща й? — запита поетичният Снодграс.
— Угризения и отчаяние — отвърна непознатият. Изчезва внезапно — целият град говори — търсят навсякъде, но безуспешно — общинският водоскок на големия площад — секва отведнъж — седмици текат, все запушен — викат работници да почистят — източват водата — намират тъста — с главата напред, в най-голямата тръба, а в десния чепик пълното му признание — изваждат го и водоскокът пак си заскача — както преди.
— Ще ми позволите ли да запиша тази романтична история, сър? — попита дълбоко развълнуваният мистър Снодграс.
— Разбира се, сър, разбира се — и още петдесет подобни, ако желаете да ги чуете — странен е моят живот — чудновата е съдбата ми — не че е нещо изключително, но е доста необикновена.
И в този дух, с някоя и друга чаша бира между другото, когато кочияшът сменяше конете, непознатият продължи, докато стигнаха Рочестърския мост, а до това време бележниците и на мистър Пикуик, и на мистър Снодграс бяха целите пълни с избрани откъси — от неговите приключения.
— Великолепна развалина! — рече мистър Снодграс с целия присъщ само нему поетичен жар, когато съзряха красивия стар замък.
— Какъв научен труд би могъл да напише един археолог! — бе възклицанието, излязло из устата на мистър Пикуик, докато гледаше през далекогледа.
— А, чудно място — каза непознатият, — величествена сграда — навъсени стени — ронещи се сводове — потайни кътове — рушащи се стълби — старата катедрала също — дъха на пръст — нозете на поклонници изтрили старите стъпала — тесни саксонски врати — изповедни като стаички на касиер в театър — разни чудаци калугери — папи, хазнари и какви ли не други симпатяги с широки червени лица и сплескани носове са се навъртали тук ежедневно — елечета от биволска кожа — мускети — а саркофага! Чудесно място — какви ли не стари легенди — любопитни истории: знаменита работа! — И непознатият продължи монолога си, докато стигнаха „Бул Ин“ — странноприемница на главната улица, където дилижансът спря.
— Тук ли ще отседнете, сър? — запита мистър Натаниъл Уинкл.
— Тук? Аз не — но на вас препоръчвам — добро място — удобни легла — другото заведение — „Райт“, на две крачки оттук, е скъпо, много скъпо — половин крона добавка към сметката само защото сте погледнали келнера — вземат ви повече, ако вечеряте у приятели, отколкото, ако се храните при тях в залата — странни хора — много.
Мистър Уинкл се обърна към мистър Пикуик и промълви няколко думи; шепот премина от мистър Пикуик към мистър Снодграс, от мистър Снодграс към мистър Тъпман и одобрителни климвания бидоха разменени. Мистър Пикуик се обърна към непознатия:
— Тази сутрин вие ни направихте голяма услуга, сър — започна той. — Ще ни позволите ли да дадем скромен израз на нашата благодарност, като ви замолим да ни удостоите с вашето присъствие на вечеря?
— С голямо удоволствие — не смятам да ви се налагам, но пиле на скара е знаменита работа! В колко часа?
— Чакайте да видя — отговори мистър Пикуик, поглеждайки часовника си, — сега е почти три: да кажем, в пет?
— Чудесно, за мен е много удобно — каза непознатият. — Точно в пет; а дотогава — останете със здраве. — И като повдигна леко малката си шапка, небрежно я килна на една страна върху главата си, прекоси бързо двора и свърна на главната улица, а половината от пакета, увит в амбалажна хартия, стърчеше от джоба му.
— Той очевидно е пропътувал много страни и е наблюдавал както хората, така и явленията — рече мистър Пикуик.
— Бих искал да прочета стиховете му — рече мистър Снодграс.
— Щях да бъда щастлив да видя това куче — рече мистър Уинкл.
Мистър Тъпман не рече нищо, но си спомни за дона Кристина, стомашната помпа и водоскока и очите му се напълниха със сълзи.
Запазиха самостоятелна дневна, огледаха спалните и поръчаха вечерята; след това излязоха да разгледат града и близките околности.