След като внимателно прочетохме бележките на мистър Пикуик относно четирите града: Страуд, Рочестър, Чатъм и Бромптън, установихме, че неговите впечатления за облика на тези места не се отличават значително от наблюденията на други пътешественици, посетили същия край. Лесно е да се предаде накратко същественото в неговото описание.
„Изглежда — казва мистър Пикуик, — че тези градове произвеждат най-вече войници, моряци, евреи, тебешир, скариди, офицери и корабостроители. Стоките, изложени за продан по главните улици, са предимно моряшки принадлежности, карамел с бадеми, ябълки, плоски риби и стриди. Улиците са многолюдни, цари оживление особено поради веселия нрав на военните. Душата на филантропа наистина се изпълва с радост пред гледката на тези доблестни мъже, люшкащи се под напора на жизнената си сила и силните напитки; в частност, да не забравяме, че те доставят безплатно и невинно забавление за един дял от населението — малките момчета, които ги следват по петите и се задяват с тях. Нищо (добавя мистър Пикуик) не може да се сравни с техния благ характер. Само ден преди да пристигна, един от тях бил обиден по най-груб начин в някаква кръчма. Момичето на бара изрично отказало да му налее повече за пиене. В отговор на това той (по-скоро на шега) изтеглил щика си и наранил момичето в рамото. И все пак този мил момък се върнал на същото място още в ранна утрин и изявил своята готовност да сложи край на тази история и да забрави случилото се.
Употреблението на тютюна в тези градове — продължава мистър Пикуик, — изглежда, е много голямо; и мирисът, носещ се по улиците, сигурно е неимоверно приятен за онези, които имат изключителна слабост към пушенето. Недалновидният пътешественик може да не одобрява мръсотията, която е най-отличителната особеност по тия места, но за онзи, който гледа на нея като на доказателство за трескаво движение и стопанско процъфтяване, тя представлява истинско удовлетворение.“
Точно в пет часа пристигна непознатият, а малко след туй пристигна и вечерята. Той се бе освободил от своя пакет, но не бе извършил никакви промени в облеклото си. И беше, ако въобще е възможно, още по-словоохотлив.
— Какво е това? — попита той, когато келнерът повдигна капака на едно от блюдата.
— Писия, сър.
— Писия, а? Знаменита риба — всичката идва от Лондон — собствениците на дилижанса гощават политиците — пренасят писия в десетки кошове — хитреци, знаете. Чаша вино, сър?
— С удоволствие — рече мистър Пикуик. И непознатият пи най-напред за негово здраве, след туй за мистър Снодграс, след туй за мистър Тъпман, след туй за мистър Уинкл, след туй за всички заедно, като обръщаше чашите почти толкова бързо, колкото и говореше.
— Страшна суматоха по стълбите, келнер — каза непознатият. — Носят пейки нагоре, столари слизат надолу — лампи, чаши, арфи. Какво става?
— Бал, сър — отвърна келнерът.
— Събрание, а?
— Не сър. Не е събрание. Бал, благотворителен бал, сър.
— А има ли много хубави жени в този град, сър? — попита мистър Тъпман с голямо любопитство.
— Прекрасни, знаменити! Кент, сър — всеки знае Кент: ябълки, череши, танци и жени. Чаша вино, сър?
— С голямо удоволствие — отвърна мистър Тъпман. Непознатият напълни чашите и изпразни своята.
— Много бих искал да отида — рече мистър Тъпман, подхващайки наново въпроса за бала. — Много.
— Билети на бара, сър — намеси се келнерът. Половин гвинея единият.
Мистър Тъпман отново изяви горещото си желание да присъствува на увеселението; но не срещайки отзив в помътнелите очи на мистър Снодграс, нито пък в блуждаещия поглед на мистър Пикуик, той се залови усърдно със своя портвайн и с току-що поставения на масата десерт. Келнерът се оттегли, а нашите приятели останаха да се наслаждават на приятните часове, следващи вечерята.
— Извинете, сър — подсети непознатият, — бутилката не мърда — я дайте да ни обиколи — по посока на слънцето — хайде сега — до дъно. — И той изпразни чашата, която бе напълнил само преди минута, и си наля друга с вид на човек с установени навици.
Бутилката обиколи всички и бе поръчана нова. Гостенинът говореше, пикуикистите слушаха. Мистър Тъпман с всеки изминал миг се чувствуваше все по-благоразположен към бала, лицето на мистър Пикуик излъчваше добродушие и обич към целия свят, а мистър Уинкл и мистър Снодграс спяха дълбоко.
— Горе започват — каза непознатият, — хората пристигат — настройват цигулките — сега арфата — ето засвириха.