— Тъй си мислиш сега — каза мистър Уелър с цялата тежест на годините си, — ама ще видиш, че като напълнееш, ще помъдрееш. Пълнотата и мъдростта, те ти идват винаги заедно, Сами.
Като изрече тази неопровержима максима — плод на многогодишен личен опит и наблюдение, — той успя, благодарение на ловко извиване на тялото, да накара най-долното си копче на жакета да изпълни своето предназначение. После спря за миг да си поеме дъх, бръсна шапката си с лакът и заяви, че е готов.
— Все пак четири чифта очи виждат по-добре, отколкото два чифта, Сами — рече мистър Уелър, докато се возеха с двуколка по лондонския път, — а понеже всичкото туй имущество лесно мож’ да съблазни един човек на закона, ний ще вземем с нас някои мои приятели, дето веднага ще го хванат за гушата, ако той стори нещо не в ред; с двама от тях те изпратихме до „Флийт“ тогаз. Те много разбират — добави мистър Уелър почти шепнешком, — те много разбират от коне; никой не разбира от коне толкоз, колкото тях.
— А от адвокати също ли? — запита Сам.
— Човек, дето мож’ добре да съди за животни, мож’ също добре да съди за всичко — отвърна баща му тъй безпрекословно, че Сам не се опита да обори твърдението.
В изпълнение на това важно решение бе потърсено съдействието на джентълмена с петнистото лице и на още двама много дебели кочияши с оглед на тяхната пълнота, съответно и на тяхната мъдрост; и когато тази помощ биде подсигурена, дружинката се запъти към кръчмата на Портюгъл Стрийт, отгдето изпроводиха вестител отсреща до Съда за несъстоятелност с просба до мистър Соломон Пел да дойде още начаса.
За щастие вестителят намери мистър Соломон Пел в съда да се гощава (тъй като работата му едва креташе) с едни солен бисквит и един кренвирш. Щом съобщението му бе прошепнато на ухото, той веднага пъхна студената си закуска в джоба, всред различните професионални документи, и се стрелна през улицата с такава скорост, че стигна до кръчмата, преди пратеникът да бе успял да излезе от съда.
— Господа — рече мистър Пел, докосвайки шапката си, — на разположение съм на всички ви. Не го казвам, за да ви лаская, господа, но надали има пет души на този свят, за които бих напуснал съда днес.
— Толкова зает, а? — подхвърли Сам.
— Зает! — отвърна Пел. — Направо съм съсипан, както много често ми е казвал моят приятел, покойният лорд-канцлер, излизайки от Камарата на лордовете, господа, гдето бе слушал интерпелации. Горкият човек! Той много лесно се уморяваше; и особено тежко изживяваше тези интерпелации. Неведнъж съм мислил, че те действително ще го довършат. Наистина съм го мислил.
Тук мистър Пел поклати глава и замълча; а по-възрастният мистър Уелър побутна с лакът съседа си, вероятно да го накара да обърне внимание на високопоставените връзки на юридическия пълномощник, и запита последния дали въпросните задължения са оказали някакви пагубни последици върху здравето на неговия благороден приятел.
— Смятам, че той не можа въобще да се съвземе заради това — отвърна Пел, — в същност съм сигурен, че до края не се съвзе по тези причини. „Пел — често ми казваше той, — как, по дяволите, издържате на вашата умствена работа: това за мен е загадка.“ — „Да — обикновено отговарях аз, — и аз лично не знам как го върша, честна дума.“ — „Пел — ще добави той, като въздишаше и ме поглеждаше с мъничко завист… приятелска завист, знаете, господа, само приятелска завист; на мен това не ми се зловидеше. — Пел, вие сте чудо; чудо.“ А, на вас той щеше много да хареса, господа, ако се бяхте запознали с него. Донесете ми ром за три пенса, драга моя.
Отправяйки тези последни думи към келнерката с тон на потисната скръб, мистър Пел въздъхна и погледна обувките си, после тавана; а тъй като ромът бе вече поднесен, той го изпи.
— Впрочем — каза Пел, придърпвайки стола си към масата — човек с мойта професия няма право да мисли за личните си приятели, когато се търси от него юридическа помощ. При това, господа, от последната ми среща с вас ние имаме да оплакваме едно много скръбно събитие.
Мистър Пел измъкна носната си кърпа, щом дойде до думата „оплакваме“, но я употреби по-нататък само да избърше леката влага от ром, останала по горната му устна.
— Видях съобщението в „Адвъртайзър“, мистър Уелър — продължи Пел. — Господа, едва на петдесет и две! Боже мой — помислете само!
Тези дълбокомислени изказвания бидоха отправени към човека с петнистото лице, чиито очи срещнаха случайно погледа на мистър Пел; тогава човекът с петнистото лице, чиито умствени възприятия бяха по начало от мъгляво естество, се размърда неспокойно на стола си и изрази своето мнение, че що се отнасяло до тия неща, не можело да се каже наистина как стават; а тъй като тази сентенция съдържаше едни дотолкова тънък и трудно оборим довод, никой не я оспори.