Най-накрая всички тези тежки въпроси бяха уредени, определен бе и денят за продажба и прехвърляне на облигациите и посещение на борсовия посредник Уилкинс Флашър, ескуайър, намиращ се някъде близо до банката и препоръчан от мистър Соломон Пел за целта.
Беше един вид празник и нашите приятели се бяха съответно издокарали. Ботушите на мистър Уелър бяха току-що изчистени и той се бе облякъл необикновено грижливо; джентълменът с петнистото лице си бе втъкнал голяма далия с няколко листа в петелката, а жакетите на двамата му приятели бяха украсени с китки от лавър и други вечнозелени растения. И тримата се бяха наконтили строго официално, а това означаваше, че си бяха надянали възможно най-много дрехи и се бяха увили до брадите: което е — и винаги е било — представата за пълно парадно облекло на един кочияш на дилижанс, откакто дилижансите са се появили на света.
Мистър Пел чакаше в уречения час на обичайното им сборно място; дори мистър Пел носеше ръкавици и чиста риза, доста протъркана на яката и ръкавелите от често пране.
— Два без четвърт — рече Пел, поглеждайки стенния часовник. — Ако отидем при мистър Флашър в два и четвърт, ще улучим тъкмо най-подходящото време.
— К’во ще кажете, господа, да си разквасим ли устата с малко бира? — предложи човекът с петнистото лице.
— И мъничко студено говеждо — рече вторият кочияш.
— Или някоя и друга стрида — додаде третият, пресипнал джентълмен, носен от много дебели нозе.
— Браво, браво! — одобри Пел. — Трябва да поздравим мистър Уелър с получаването на неговото наследство, а! Ха! Ха!
— Напълно съгласен, господа — отговори мистър Уелър. — Сами, я позвъни.
Сами изпълни заръката; портер, студено говеждо и стриди бяха бързо донесени и на закуската се отдаде дължимото. Тъй като всеки взе толкова живо участие в потреблението, несправедливо е да се изтъкват различия; но ако някой от джентълмените се отличи повече от другите, това бе кочияшът с пресипналия глас, който изпразни голяма чаша с оцет със своите стриди, без ни най-малка проява на вълнение.
— Мистър Пел, сър — рече по-възрастният мистър Уелър, разбърквайки своето бренди с вода, от което питие пред всеки бе сложена по чаша, когато разчистиха черупките от стриди. — Мистър Пел, сър, аз смятах да вдигна наздравица за облизвациите при ей тоз случай, но Сами ми пошушна…
Тук мистър Самюъл Уелър, който досега си хапваше мълчаливо от стридите със спокойна усмивка, извика: „Браво!“, колкото му глас държи.
— … ми пошушна — продължи баща му, — че ще е по-хубаво да дигнем грога за вас, кат’ ви желаем успех и благополучие и ви благодарим, задето тъй добре доведохте до края таз работа. Наздраве за вас, сър!
— Чакайте! — провикна се отведнъж джентълменът с петнистото лице много енергично. — Очите ви в мен, господа!
Казвайки това, джентълменът с петнистото лице се изправи, също и другите господа. Джентълменът с петнистото лице огледа компанията и бавно вдигна ръка, при което всеки един (включително и петнистоликият) пое дълбоко дъх и вдигна чаша към устните си. В един миг джентълменът с петнистото лице сне отново ръка и всички чаши се сложиха обратно на масата — празни. Невъзможно е да се опише вълнуващото въздействие на тази церемония: тържествена и внушителна, тя обединяваше всички отличителни черти на величието.
— Господа — заговори мистър Пел, — единственото, което мога да кажа, е, че подобни изяви на доверие са винаги крайно удовлетворителни за човек от моята професия. Не желая да кажа нещо, което би могло да прозвучи себично, господа, но съм много щастлив заради вас самите, че се обърнахте към мен: това е всичко. Ако се бяхте отнесли към някой недостоен колега от професията, твърдо съм убеден, уверявам ви искрено, че щяхте да се озовете в задънена улица. Бих искал моят благороден приятел да беше жив, за да види по какъв начин се справих с този казус. Не го казвам от възгордяване, господа, но смятам… не, господа, няма да ви отегчавам с това. Обикновено клиентите могат да ме намерят тук, господа, но ако не съм нито тук, нито отсреща, ето ви моя адрес. Както ще се убедите, аз съвсем не вземам много, а никой не гони тъй усърдно възложената му задача, както правя аз, при това, надявам се, разбирам нещо от професията си. Ако някога ви се отдаде случай да ме препоръчате на някои ваши приятели, господа, аз ще ви бъда много задължен, а и те също, когато ме опознаят. За ваше здраве, господа.