Изразявайки по този начин чувствата си, мистър Соломон Пел постави три малки визитни картички, писани на ръка, пред приятелите на мистър Уелър; после погледна отново часовника и заяви, че било време да тръгват. При това посещение мистър Уелър уреди сметката и изпълнителят на завещанието, наследникът, пълномощникът и „реферите“ отправиха стъпките си към Сити.
Кантората на борсовия посредник Уилкинс Флашър, ескуайър, беше на първия етаж, в един двор зад Английската банка; къщата на Уилкинс Флашър, ескуайър, беше в Брикстън, Съри; конят и откритата двуколка на Уилкинс Флашър, ескуайър, се намираха в съседен общ обор; лакеят на Уилкинс Флашър, ескуайър, беше на път към Уест Енд да отнесе някакъв дивеч; чиновникът на Уилкинс Флашър, ескуайър, беше отишъл да обядва; и тъй Уилкинс Флашър, ескуайър, сам извика „влезте“, когато мистър Пел и неговите придружители почукаха на вратата на кантората.
— Добър ден, сър — рече Пел, покланяйки се раболепно. — Бихме искали да направим едно прехвърляне, моля.
— О, влезте, ако обичате — покани ги Флашър. — Седнете за минута; ще се занимая с вас ей сега.
— Благодаря ви, сър — отговори Пел, — ние не бързаме. Седнете, мистър Уелър.
Мистър Уелър седна на стола, Сам седна на някакъв сандък, а „реферите“ седнаха, на каквото им попадне, и се загледаха в календара и в една-две илюстрации, залепени на стената, с широко отворени от благоговение очи, сякаш съзерцаваха някои велики творби на стари майстори.
— Да, обзалагам се на половин дузина бутилки кларет; хайде! — продължи Уилкинс Флашър, ескуайър, разговора, прекъснат за малко от появата на мистър Пел.
Тези думи бяха отправени към много изискано облечен млад джентълмен, който носеше шапката си кривната чак до левия бакенбард; той се бе навел небрежно над писалището и убиваше мухи с една линия. Уилкинс Флашър, ескуайър, се люлееше на двата крака на канцеларска табуретка, като мушкаше кутия лепенки с джобното си ножче и много ловко улучваше от време на време в средата една малка червена лепенка, издърпана навън. И двамата джентълмени бяха с твърде отворени жилетки, твърде извити яки, твърде къси ботуши, твърде големи пръстени, твърде малки часовници, твърде тежки верижки, еднородни панталони и парфюмирани носни кърпи.
— Аз никога не се обзалагам на половин дузина — рече другият джентълмен, — ако искате на една дузина.
— Дадено, Симъри, дадено! — съгласи се Уилкинс Флашър, ескуайър.
— Екстра качество, да знаете — подчерта другият.
— Естествено — отвърна Уилкинс Флашър, ескуайър. Уилкинс Флашър, ескуайър, го записа в малко тефтерче с молив със златен предпазител; и другият джентълмен също го записа в друго малко тефтерче, също с молив със златен предпазител.
— Видях съобщение за Бофър тази сутрин — забеляза мистър Симъри. — Изхвърлили са го от дома му, горкия!
— Обзалагам се на десет гвинеи срещу пет, че ще си пререже гърлото — рече Уилкинс Флашър, ескуайър.
— Дадено! — отвърна Симъри.
— Чакайте! Поправка — рече замислено Уилкинс Флашър, ескуайър. — Той може и да се обеси.
— Много добре — отвърна мистър Симъри и отново измъкна своя молив със златния предпазител. — Не възразявам на поправката. Да кажем: да свърши със себе си.
— Да се самоубие в същност — уточни Уилкинс Флашър, ескуайър.
— Точно тъй — отвърна мистър Симъри, записвайки: „Флашър: десет гвинеи срещу пет, че Бофър ще се самоубие.“ Да кажем, в какъв срок?
— Две седмици? — предложи Уилкинс Флашър, ескуайър.
— Не, дявол да го вземе — отвърна мистър Симъри, спирайки за миг, за да убие една муха с линията. Да кажем, една седмица.
— Нека преполовим разликата — рече Уилкинс Флашър, ескуайър. — Сложете десет дена.
— Добре, десет дена — прие мистър Симъри.