Забелязал известно стеснение от страна на възрастния човек, мистър Пикуик започна да разрязва страниците на лежащата пред него книга и зачака търпеливо мистър Уелър да заговори за целта на своето посещение.
— Ама си такъв лош син, Сами, друг кат’ тебе не съм виждал — ядоса се мистър Уелър и погледна възмутено чедото си, — никога, откак съм се родил.
— Какво е направил, мистър Уелър? — запита мистър Пикуик.
— Не ще да почне, сър — отговори мистър Уелър, — хем знае, че не ме бива да приказвам, когат’ има нещо по-завързано, и пак: изправил се и ме зяпа как стоя тук и ви губя драгоценното време и ставам за резил, место да ми помогне с една думичка! Не е туй синовно държание, Сами! — Тук мистър Уелър си забърса челото. — Ама хич не е!
— Нали каза, че ти искаш да говориш? — оправда се Сам. — От’де да знам, че ще го объркаш още отначало.
— Не видиш ли, че не мога да потегля — отвърна бащата. — Тикнал съм се в кривия път, давам заден ход в камъните и к’во ли не още и пак не щеш да ми дадеш ръка за помощ. Срамота, Сами!
— Там е работата, сър — рече Сам с лек поклон, — че началството си изтегли парите.
— Много хубаво, Сами, много хубаво — закима с глава мистър Уелър с доволен вид, — аз не исках да ти приказвам строго, Сами. Много хубаво. Тъй трябва да се почне. Без заобикалки. Браво.
Преизпълнен със задоволство, мистър Уелър кимна безброй пъти и заел поза на слушател, зачака Сам да продължи.
— Седнете, Сам — рече мистър Пикуик, предусетил, че е твърде вероятно посещението да продължи по-дълго, отколкото бе очаквал.
Сам отново се поклони и седна; той забеляза погледа на баща си и поде:
— Началството, сър, изтегли петстотин и трийсет лири…
— В облизвации — вмъкна мистър Уелър старши полугласно.
— Няма кой знай к’во значение дали са облигации, или не — възрази Сам. — Сумата нали е петстотин и трийсет лири?
— Правилно, Сами — потвърди мистър Уелър.
— Към таз сума той добави за къщата и заведението…
— Наем, откупуване на клиентелата, запаси и покъщнина — намеси се мистър Уелър.
— … и от туй се получи — продължи Сам, — заедно с другото, хиляда сто и осемдесет лири.
— Така ли? — рече мистър Пикуик. — Това много ме радва. Поздравявам ви за този успех, мистър Уелър.
— Чакайте малко, сър — рече мистър Уелър и вдигна умолително ръка. — Карай нататък, Сами.
— А тия пари — поде малко колебливо Сам — той държи да сложи някъде на сигурно място, и аз много държа на туй, щото, ако останат у него, той кат’ нищо ще ги даде назаем някому или ще ги похарчи за коне, или ще изпусне портфейла си по пътя: все ще направи някоя щуротия по някакъв начин.
— Отлично, Сами! — одобри мистър Уелър със самодоволен вид, сякаш Сам го бе обсипал с небивали хвалебствия за неговото благоразумие и предвидливост. — Отлично!
— По тази причина — продължи Сам, като подръпваше неспокойно периферията на шапката си, — по тази причина той ги изтегли днеска и дойде с мен, за да каже… по-скоро да предложи… с други думи, да…
— Да каже ето к’во — прекъсна го нетърпеливо мистър Уелър, — че тез пари на мен не ми трябват. Аз ще си работя редовно на капрата и хич нямам де да ги туря, освен да си взема пазач да ги варди или да ги пъхна в някой от джобовете вътре в дилижанса, а туй ще ги съблазнява хората, дет’ са вътре. Ако вие ми ги вардите, сър, аз ще ви бъда много задължен. Пък може — добави мистър Уелър, като се доближи до мистър Пикуик и му прошепна нещо на ухото, — може да отидат малко по разноските за онуй осъждане. Искам само да кажа: вие просто да ги вардите, докато аз пак ги поискам. — С тези думи мистър Уелър пъхна портфейла в ръцете на мистър Пикуик, грабна си шапката и изскочи от стаята с бързина, която едва ли би могла да се очаква от такава една дебела личност.
— Спрете го, Сам! — провикна се разгорещено мистър Пикуик. — Настигнете го, доведете го обратно веднага! Мистър Уелър… елате… върнете се!
Сам разбра, че повелята на господаря му трябваше да бъде изпълнена; той сграбчи за лакътя слизащия по стълбите мистър Уелър и го домъкна обратно по силата на принудата.
— Добри ми приятелю — рече мистър Пикуик, като взе ръката на възрастния човек, — вашето искрено доверие към мен ме смайва.