— Не виждам защо да е тъй, сър — с упоритост отвърна мистър Уелър.
— Уверявам ви, добри ми приятелю, аз имам повече пари, отколкото могат да ми потрябват някога; много повече, отколкото човек на моята възраст би могъл да похарчи до края на живота си.
— Никой не знае колко мож’ да похарчи, докато не опита — забеляза мистър Уелър.
— Може би сте прав — отвърна мистър Пикуик, — но тъй като нямам намерение да правя подобни опити, едва ли е вероятно да изпадна в нужда. Много ви моля да си вземете това обратно.
— Много добре — мрачно отвърна мистър Уелър. — Помни ми думата, Сами. Ще направя нещо от отчаяние. Нещо с тези тук пари; от отчаяние!
— По-добре недей — отвърна Сам.
Мистър Уелър се замисли за миг, а после с решителност закопча жакета си и каза:
— Ще стана съдържател на ера.
— Какво! — възкликна Сам.
— На ба-ри-ера — уточни мистър Уелър през стиснати зъби. — Ще стана съдържател на бари-ера. Кажи му сбогом на твоя баща, Сами. Отдавам останалите си дни на някоя ера.
Тази заплаха беше тъй ужасна, а освен това мистър Уелър изглеждаше тъй твърдо решен да я изпълни и тъй дълбоко засегнат от отказа на мистър Пикуик, че последният джентълмен помисли малко и каза:
— Добре, добре, мистър Уелър, аз ще съхранявам вашите пари. С тях аз мога да направя може би повече добро, отколкото вие бихте могли.
— Ама точно тъй трябваше! — просия мистър Уелър. — Само добро ще сторите, сър.
— Да не говорим повече за това — рече мистър Пикуик и заключи портфейла в писалището си. — От сърце съм ви задължен, добри ми приятелю. Сега седнете отново. Нуждая се от вашия съвет.
Скритият смях, предизвикан от блестящия успех на неговото посещение — сгърчил не само лицето на мистър Уелър, но също ръцете, нозете, цялото му тяло, докато мистър Пикуик заключваше портфейла му, — внезапно отстъпи място на най-тържествена сериозност, щом бяха изречени тези думи.
— Сам, моля ви, излезте за няколко минути от стаята — рече мистър Пикуик.
Сам се оттегли незабавно.
Мистър Уелър изглеждаше необикновено мъдър и много изненадан, когато мистър Пикуик започна разговора, казвайки:
— Доколкото знам, вие не сте привърженик на брака, нали, мистър Уелър?
Мистър Уелър поклати глава. Той не бе в състояние да проговори ни дума; неясни мисли за някоя коварна вдовица, сполучила да оплете в мрежите си мистър Пикуик, му бяха сковали гласа.
— Вие навярно сте видели една девойка на долния етаж, когато дойдохте сега с вашия син? — запита мистър Пикуик.
— Да, видях една девойка — бе краткият отговор.
— Какво ви е впечатлението от нея? Кажете ми вашето искрено мнение за нея, мистър Уелър.
— Видя ми се закръгленичка и стройна — даде вещо оценката си мистър Уелър.
— Да, наистина — потвърди мистър Пикуик, — така е. А какво ще кажете за държането й, доколкото сте го забелязали?
— Много приятно — отвърна мистър Уелър. — Много приятно и уютно.
Не бе ясно точно какво значение влагаше мистър Уелър в това последно прилагателно; но от тона, с който го каза, бе несъмнено, че изразът бе благоприятен и мистър Пикуик бе също тъй задоволен, сякаш го бяха напълно осветлили по въпроса.
— Аз особено много държа на нея, мистър Уелър — рече мистър Пикуик.
Мистър Уелър се покашля.
— Искам да кажа, държа тя да се чувствува добре — продължи мистър Пикуик. — Желая тя да е обезпечена и щастлива в живота. Разбирате ли?
— Отлично — отвърна мистър Уелър, който още нищо не разбираше.
— Тази млада личност е привързана към вашия син — съобщи мистър Пикуик.
— Към Сами! — възкликна родителят.
— Да — потвърди мистър Пикуик.
— Туй е естествено — рече мистър Уелър, след като поразмисли. — Естествено, но доста е опасно. Сами трябва да внимава.
— Какво искате да кажете? — запита мистър Пикуик.
— Много да внимава да не ’земе да й каже нещичко — отговори мистър Уелър. — Много да внимава да не го подведат точно в сляпата неделя и да ’земе да каже нещичко, дето да води до неустойка на обещание. Човек никога не знае к’во го чака, мистър Пикуик, щом са му хвърлили око; от’де да знае к’во имат наум; а докато го мислиш, хоп, в капана. Тъй се ожених аз най-напред, сър, и Сами е последицата от таз маневра.
— Не ме насърчавате много да приключа това, което имам да кажа — забеляза мистър Пикуик, — и по-добре е да го сторя веднага. Не само тази млада личност е привързана към вашия син, мистър Уелър, но и вашият син е привързан към нея.