— И таз хубава! — възкликна мистър Уелър. — Таквоз нещо да стигне до ушите на един баща!
— Наблюдавал съм ги неведнъж — поде мистър Пикуик, без да разисква последната бележка на мистър Уелър — и съм напълно убеден в това. Да предположим, че аз бих желал да им помогна да се задомят, обезпечавайки ги с някоя малка търговия или друга работа, която ще им даде възможност да си уредят един сносен живот, какво би било вашето отношение, мистър Уелър?
Отначало мистър Уелър прие с кисела физиономия това изказване, предлагащо женитба на човек, чиято съдба го засягаше; но когато мистър Пикуик започна да го убеждава, подчертавайки особено много обстоятелството, че Мери не е вдовица, той поомекна постепенно. Мистър Пикуик имаше голямо влияние върху него, а и Мери му бе направила поразително впечатление с външността си; в същност той й бе вече намигнал на няколко пъти съвсем не по бащински. Най-накрая той заяви, че не можел да се противопостави на желанията на мистър Пикуик и щял да е щастлив да се вслуша в неговите съвети; мистър Пикуик с радост чу тези думи и без да чака повече, повика Сам при тях.
— Сам — рече мистър Пикуик и се покашля, — ние с вашия баща разговаряхме за вас.
— За тебе, Сами — потвърди мистър Уелър с покровителствен и внушителен тон.
— Не съм дотолкова сляп, Сам, и виждам, че от доста дълго време питаете повече от приятелски чувства към прислужничката на мисис Уинкл — каза мистър Пикуик.
— Чуваш ли туй, Сами? — обади се мистър Уелър по същия съдийски начин на изказване като преди.
— Надявам се, сър — обърна се Сам към своя господар, — надявам се, че няма нищо лошо в туй, едни млад мъж да обръща внимание на една млада жена, дето е безспорно хубава и с добро държане.
— Не, разбира се — рече мистър Пикуик.
— А тъй си е — съгласи се мистър Уелър добродушно, но величествено.
— Далеч съм от мисълта, че има нещо лошо във вашето поведение, което считам съвсем естествено — продължи мистър Пикуик, — и бих искал да подкрепя и подпомогна тези ваши желания. С оглед на това ние с вашия баща имахме малък разговор и убеждавайки се, че той е на същото мнение…
— Щот’ таз дама не е вдовица — вмъкна мистър Уелър обяснителна бележка.
— Защото тази дама не е вдовица — повтори с усмивка мистър Пикуик, — бих искал да ви освободя от ограничението, което сегашното ви положение ви налага, и да подчертая моето отношение към вашата вярност и множество отлични качества, като ви дам възможност да се ожените за това момиче, без да отлагате, и да издържате с една независима работа себе си и семейството си. Аз ще бъда горд, Сам — добави мистър Пикуик, чийто глас потреперваше мъничко отначало, но после придоби пак обичайния си тон, — горд и щастлив да положа с благодарност нарочни усилия за успеха на вашия бъдещ живот.
Последва дълбоко мълчание за миг; тогава Сам каза с нисък, дрезгав глас, но твърдо въпреки това:
— Много съм ви задължен за вашата добрина, сър, дето няма друга подобна, но туй няма да го бъде.
— Няма да го бъде! — възкликна смаян мистър Пикуик.
— Сами! — рече с достойнство мистър Уелър.
— Казах, че няма да го бъде! — повтори Сам, повишавайки глас. — Какво ще стане с вас, сър?
— Мое добро момче — отвърна мистър Пикуик, — неотдавнашните семейни промени всред моите приятели ще изменят напълно начина ми на живот в бъдеще; освен това аз остарявам и се нуждая от тишина и спокойствие. Свършиха моите скитания, Сам.
— От’де да знам, сър? — възрази Сам. — Вие тъй си мислите сега. Да речем, че решите другояче, което мож’ да стане, сър, щото имате сърце, дето е още на двайсет и пет години, к’во ще стане с вас без мене тогава? Няма да го бъде онуй другото, сър, няма да го бъде.
— Много добре, Сам, доста ти е права приказката — рече мистър Уелър насърчително.
— Аз говоря след не малко размисъл, Сам, и съм сигурен, че ще удържа на думата си — каза мистър Пикуик, като поклати глава. — Друго време настъпи за мен; дойде краят на моите скитания.
— Добре де — отвърна Сам, — тогава точно затуй трябва да има винаги около вас някой, който да ви разбира и да се грижи за вас, за вашето удобство. Ако пък ви трябва човек с повече лустро, отлично и чудесно, вземете си го; но със заплата или без заплата, с отказ или без отказ, с храна и квартира или без храна и квартира, Сам Уелър, дето го взехте от стария хан в Бъро, няма да се раздели с вас, пък к’вото ще да става; и нека всичко и всички злобеят, нищо няма да му попречи!