Мистър Боб Сойър, след като биде обявен в несъстоятелност, замина за Бенгалия, придружен от мистър Бенджамин Алън; и двамата джентълмени получиха място на лекари в Източноиндийската компания. И двамата преболедуваха от жълта треска по четиринадесет пъти и следователно решиха да станат отчасти въздържатели; оттогава живеят добре.
Мисис Бардел дава доста изгодно под наем стаи на дружелюбни неженени джентълмени, но вече не даде никого под съд за неустойка на обещание за женитба. Нейните адвокати, господата Додсън и Фог, продължават да упражняват професията си, носеща им големи доходи; те са всеобщо признати за най-хитрите сред хитреците.
Сам Уелър удържа думата си и не се ожени още две години. Понеже старата икономка почина, мистър Пикуик назначи Мери на този пост при условие да се омъжи за мистър Уелър незабавно, което тя направи без каквото и да е възражение. Обстоятелството, че две пращящи от здраве момченца са били многократно забелязвани край портата на градинката отзад, дава основание да се предполага, че семейството на Сам се е увеличило.
Мистър Уелър старши остана на капрата още дванадесет месеца, но тъй като страда от подагра, бе принуден да се откаже от работа. Мистър Пикуик вложи тъй успешно съдържанието на неговия портфейл, че той има хубав доход, благодарение на който още живее в една отлична странноприемница близо до Шутър’с Хил, където го почитат като ясновидец; хвали се непрекъснато с интимното си приятелство с мистър Пикуик и запази непоколебимата си неприязън към вдовиците.
Самият мистър Пикуик продължава да живее в новата си къща и използува свободното си време да подрежда записките — които по-късно предостави на секретаря на славния някога клуб — или да слуша как Сам Уелър ги чете на глас, притуряйки всевъзможни забележки, минаващи му през ума, които винаги страшно забавляват мистър Пикуик. Отначало доста се притесняваше от многобройните покани на мистър Снодграс, мистър Уинкл и мистър Тръндл да бъде кръстник на тяхното поколение; но свикнал вече с тази си обязаност, той я изпълнява като нещо съвсем естествено. Не е имал досега повод да съжалява за своята щедрост към мистър Джингл; защото както тази особа, така и Джоб Тротър станаха с времето достойни членове на обществото; те решително отказаха да се върнат по местата на своите стари прегрешения и изкушения.
Сега мистър Пикуик е поостарял, но напълно запазил предишния си млад дух и човек често може да го види да съзерцава картините в галерията на Дълидж или да се наслаждава на приятната си разходка из околността през хубавите дни. Всички бедни хора в този край го познават и никога не пропускат да свалят почтително шапка, когато минава край тях. Децата го обожават, както и всичките му съседи. Той ежегодно се отправя до дома на мистър Уордл за голямо семейно празненство. При този и при всички други случаи го придружава неотстъпно верният Сам; между тях двамата съществува нерушима взаимна привързаност, на която само смъртта би могла да сложи край.