— Много добре — отвърна мистър Уинкл, а вътрешно мислеше, че е много зле.
— Знаете ли Форт Пит?
— Да, видях го вчера.
— Ако си направите труда да навлезете в ливадата непосредствено до крепостния ров, ще стигнете чупката на стената: тогава свърнете по пътеката вляво и продължавайте все направо, докато ме зърнете; аз ще ви заведа до едно уединено място, където ще проведем тази работа без страх от намеса.
„Страх от намеса!“ — помисли си мистър Уинкл.
— Повече няма какво да уреждаме, мисля — отсече офицерът.
— Струва ми се, че няма — отвърна мистър, Уинкл. — Довиждане.
— Довиждане. — И офицерът се отдалечи, като си подсвирваше нещо весело.
Тази сутрин закуската мина тягостно. Мистър Тъпман не бе в състояние да се надигне след миналата необичайно разгулна вечер; мистър Снодграс, изглежда, бе изпаднал в потиснато поетично настроение; дори мистър Пикуик проявяваше непривична склонност към мълчание и газирана вода. Мистър Уинкл с нетърпение очакваше подходящия момент и той не закъсня много. Мистър Снодграс предложи да посетят замъка и тъй като мистър Уинкл бе единственият член на групата, склонен към разходка, те излязоха заедно.
— Снодграс — започна мистър Уинкл, щом свърнаха от главната улица, — Снодграс, драги приятелю, мисля, че умеете да пазите тайна? — Казвайки това, той искрено и пламенно се надяваше, че не умее.
— О, да — отвърна мистър Снодграс, — готов съм да се закълна…
— Не, не! — прекъсна го Уинкл, ужасен при мисълта, че неговият другар несъзнателно ще се обвърже с клетва да не го издава. — Без клетви, без клетви, съвсем е излишно.
Мистър Снодграс свали ръката си, поетично вдигната към облаците, докато изказваше гореспоменатите слова, и се приготви да слуша внимателно.
— Необходима ми е вашата помощ, драги приятелю, касае се до моята чест — продължи мистър Уинкл.
— Разчитайте на мене — отвърна мистър Снодграс и стисна ръката на своя другар.
— Противникът ми е един доктор, доктор Сламър от 97-и полк — подхвана пак мистър Уинкл, желаейки нещата да прозвучат възможно най-мрачно. — Дуел с един офицер, секундант е друг офицер, днес по залез-слънце на усамотено място при Форт Пит.
— Непременно ще ви придружа — рече мистър Снодграс.
Той бе силно изненадан, но не и поразен. Странно колко хладнокръвни са в такива случаи всички освен главното действуващо лице! Мистър Уинкл не бе помислял за това. Представял си бе вълнението на своя приятел досущ като своето собствено.
— Последиците могат да бъдат страшни — рече мистър Уинкл.
— Да се надяваме, че няма — рече мистър Снодграс.
— Сигурно докторът стреля много добре — рече мистър Уинкл.
— Като повечето военни — отбеляза спокойно мистър Снодграс. — Но вие също стреляте много добре, нали?
Мистър Уинкл отговори положително и давайки си сметка, че не бе достатъчно разтревожил своя другар, смени подхода си.
— Снодграс — каза той с потръпващ от вълнение глас, — ако падна, ще намерите в един пакет, който ще ви оставя, писмо до моя… до моя баща. — Това настъпление се оказа също неуспешно. Мистър Снодграс не остана равнодушен, но се нагърби да предаде писмото с готовността на най-обикновен пощенски раздавач.
— Ако падна аз — продължи мистър Уинкл — или ако падне докторът, вие, драги мой приятелю, ще бъдете съден като съучастник в дуела. Имам ли право да пращам приятеля си на заточение, може би до живот?
Мистър Снодграс се понавъси, като чу това, но си остана герой докрай.
— В името на приятелството — извика разпалено той — готов съм да посрещна всякакви опасности!
Как мистър Уинкл проклинаше вътрешно всеотдайното приятелство на своя придружител? Те вървяха мълчаливо един до друг няколко минути, всеки потънал в собствените си мисли. Наближаваше пладне. Отчаяние започна да обзема мистър Уинкл.
— Снодграс — подхвана наново той, като спря отведнъж. — Недейте ми пречи в тази история, недейте съобщава на местните власти, недейте търси помощта на полицията: да ни арестуват — мен и доктор Сламър от 97-и полк, живущ в Чатъмските казарми, за да се осуети дуелът, казвам ви: недейте!
Мистър Снодграс сграбчи сърдечно ръцете на своя приятел и му отвърна с жар:
— Няма, за нищо на света!
Тръпки побиха мистър Уинкл, като се увери, че нищо не може да очаква от приятелската загриженост на мистър Снодграс, и мисълта, че е предопределен да стане жива мишена, го завладя с непреодолима сила.