Мистър Снодграс побърза да съобщи, че се чувствува много задължен към този джентълмен за прекрасното предложение, но бил принуден да го отклони, тъй като бил напълно задоволен от целия развой на срещата. Двамата секунданти стегнаха кутиите с оръжието и цялата дружина напусна полето на честта в далече по-жизнерадостно настроение, отколкото на идване.
— За дълго ли оставате тук? — обърна се доктор Сламър към мистър Уинкл, докато крачеха най-приятелски един до друг.
— Смятаме да напуснем града вдругиден — беше ответът.
— Надявам се да ми направите удоволствие и ме посетите в квартирата ми заедно с вашия приятел; ще прекараме една приятна вечер след това глупаво недоразумение — продължи дребничкият доктор. — Свободни ли сте тази вечер?
— Тук сме с приятели — отвърна мистър Уинкл — и не бих искал да ги оставим сами довечера. Но ако обичате, елате вие с приятеля си в „Бул Ин“.
— С голямо удоволствие — каза дребничкият доктор. — Ако не ви е много късно към десет, бихме наминали за половин час.
— О, съвсем не е късно. Ще бъда наистина щастлив да ви представя на моите приятели мистър Пикуик и мистър Тъпман.
— Много ще ми е приятно, сигурен съм — отвърна доктор Сламър, без и да подозира кой бе мистър Тъпман.
— Ще дойдете непременно, нали? — настоя мистър Снодграс.
— О, да, на всяка цена.
Бяха вече стигнали главния път. Сбогуваха се сърдечно и се разделиха. Доктор Сламър и неговите приятели се прибраха в казармата, а мистър Уинкл, придружен от приятеля си мистър Снодграс, се завърна в странноприемницата.
Глава трета
Мистър Пикуик се бе доста обезпокоил от необичайното отсъствие на двамата си приятели, а тайнственото им поведение през цялата сутрин съвсем не бе помогнало да се разсеят неговите страхове. Затова с изключително удоволствие той се надигна да ги приветствува, когато те отново се появиха; и с изключително внимание поиска да се осведоми какво се бе случило, за да ги задържи тъй дълго далеч от неговото общество. В отговор на настоятелните му запитвания мистър Снодграс тъкмо се готвеше да представи хронологичен отчет на събитията, изложени обстойно по-горе, когато изведнъж се спря, забелязвайки присъствието не само на мистър Тъпман и на спътника им от дилижанса предишния ден, но и на друг един непознат с не по-малко странна външност. Имаше вид на измъчен от грижи човек: восъчножълтото му лице и дълбоко хлътнали очи изглеждаха още по-поразителни, отколкото самата природа ги бе създала, заради правата черна коса, спускаща се в безпорядък на сплъстени кичури до средата на страните му. Погледът му бе пронизващ, с някакъв неестествен блясък; скулите високи и изпъкнали, а челюстта му — тъй дълга и мършава, щото човек би помислил, че нарочно прибира бузите си навътре, като свива за миг лицевите мускули, ако полуотворената му уста и неподвижните черти не говореха, че това е обикновеният му израз. Около врата си бе загърнал зелен шал, чиито широки краища, покриващи гърдите му под вехтата жилетка, се показваха тук-таме из протритите илици. Горната му дреха представляваше дълъг черен сюртук, а под него той носеше широки сиво-зелени панталони и огромни, съвсем овехтели чепици.
Точно върху тази чудата личност се спря погледът на мистър Уинкл и точно към нея посочи с ръка мистър Пикуик, казвайки:
— Приятел на нашия приятел е с нас. Тази сутрин открихме, че нашият приятел е свързан с тукашния театър, макар и той да не би желал да се разгласява; а и този джентълмен принадлежи към същата професия. Той тъкмо се готвеше да ни разкаже някаква история из живота на артистите, когато вие влязохте.
— Купища истории — подхвана облеченият в зелено непознат от предишния ден, приближавайки се към мистър Уинкл, и продължи тихо и поверително: — Славно момче — върши черната работа — не е актьор — голям чешит — много е патил — Печалния Джеми — тъй му викаме при нас.
Мистър Уинкл и мистър Снодграс учтиво поздравиха джентълмена, наричан тъй изискано Печалния Джеми, поръчаха си пунш с бренди по примера на останалите от компанията и се настаниха край масата.
— Сега, сър — рече мистър Пикуик, — ще бъдете ли тъй любезен да започнете историята, която се канехте да ни разправите?