На опашката за първа класа се бе подредила интересна човешка смес — предимно азиатци, стари и официално облечени; редките западняци бяха все млади и демонстрираха пълна липса на вкус в облеклото. Интересен нагледен пример за международните противоречия.
Хрумна ми още нещо. Ако Биан бе тръгнала на безумен поход за отмъщение, оставаха й още две жертви, наречени Тайгърман и Хършфийлд.
Макар че Клифърд Даниълс носеше пряката вина за смъртта на Марк, Тайгърман и Хършфийлд пък бяха виновни за неговата. Биан със сигурност бе разсъждавала дълго над въпроса за отговорностите, а точно тези двама служители отговаряха за веригата от събития, отвела Марк пред дулото на убиеца. Те бяха назначили един слаб и уязвим човек на място, където можеше да предизвика толкова много беди, те насърчиха връзките му с Шараби, а после, когато лъжите на Шараби се разкриха и ги направиха за посмешище, пак те принудиха Даниълс да прибегне към глупави, истерични действия, за да закрепят поне донякъде рухващата си репутация.
Освен това наистина ми беше трудно да възприема станалото с Даян Андрюс. То изглеждаше логично почти във всяко едно отношение. Андрюс определено си заслужаваше почетно място в черния списък на Биан и по всичко личеше, че начинът на действие при нейното убийство е подобен на този, използван за Даниълс. Не еднакъв, но подобен. Нещо повече — от кого можеше да научи Биан за Клиф, ако не от Даян Андрюс?
Само че… само че имаше няколко обезпокоителни разлики. Ръката, измъчвала и убила Даян Андрюс, бе тласкана от жестокост и ярост, а самото убийство изглеждаше бързо и механично. Убиецът на Клиф ми се струваше по-хладнокръвен и не тъй импулсивен. А интересната инсценировка подсказваше действието на по-изтънчени страсти от първобитната ярост. Но какво означаваше това? Два различни мозъка? Или един мозък, познаващ тъй добре полицейските методи, че е решил да променя почерка на убийството? Когато убиецът е опитен полицай, възникват страхотни проблеми.
Но ако две и две се равнява на пет, трябва да почнеш сметката отначало. Затова си зададох въпрос. Ако Шон Дръмънд се бе явил пръв на двете местопрестъпления, с какви впечатления би останал?
Според мен би предположил, че убиецът на Даян е мъж — самонадеян, проблемен мъжкар с лошо отношение към жените и избухлив характер. Никакъв финес, никаква изтънченост. Тряс-прас и жертвата пада. Освен това убиецът е използвал брадвичка, нетипично оръжие за жена. Ампутираните пръсти може да са доказателство за мъчение. А може би не. Защото можеше да е вярно предположението на Филис, че Даян просто е опитала да се защити.
И сравнявайки почерците, Дръмънд би забелязал, че убийството на Даниълс е по-изкусно, по-умело режисирано и в някакъв странно сексуален план — по-отмъстително. А това би потвърдило нещо, което отдавна му е известно: опре ли до живот и смърт, мъжете са повърхностни. Жените се сещат за дребните неща — да увият коледния подарък в пъстра хартия с красива панделка или да сложат ръката на мъртвеца върху вирнатия му инструмент — онези изящни подробности, които придават чар на живота или смъртта.
Следователно, ако Биан дойдеше на летището, значи нямаше да убие Тайгърман и Хършфийлд. И може би беше убила само Клиф, но не и Даян. Имаше ли значение? Формално не. Убийството си е убийство — пише го във военнонаказателния кодекс. Няма значение колко души е убила; важен е фактът на самото убийство. А като служител на закона Шон Дръмънд бе длъжен да изпълни дълга си и да помогне за залавянето на извършителката. Нали така?
Не, по дяволите. Имаше значение.
Повикаха пътниците от 50-и до 25-и ред и на опашката застанаха още хора. Вече нямах добра видимост, затова напуснах скривалището си и минах напред.
И някъде на десето място в опашката с гръб към мен стоеше стара виетнамка с провиснали рамене. Точно зад нея чакаше строен, широкоплещест млад виетнамец с къса коса, торбести черни панталони, евтина бяла риза и червена раница, преметната небрежно през лявото рамо. В този момент старата дама се завъртя да размени няколко думи с младежа и аз я познах — беше майката на Биан.
Ако не бе този миг, никога нямаше да позная Биан. Тя стоеше като типичен мъж — с вирната глава и идеално изпънати рамене, както са я учили през първия месец в Уест Пойнт.
И тъй, сега от новия живот я деляха само няколко души в опашката… и аз. Въздъхнах дълбоко.
Бягство или арест? Никой нямаше да узнае. Никой нямаше да разбере, че не е отвлечена от иракски терористи. Че е жива и се крие във Виетнам. И че Шон Дръмънд е поставил сърцето си над дълга.
Още трима пътници се отправиха към самолета. Биан и майка й направиха още няколко малки крачки към свободата.