— Попитах защо сте тук — каза тя.
Виетнамка по име и външност, макар че английският й нямаше и следа от акцент; всъщност беше безупречен — идеално произношение, интонация и тъй нататък. Умерен грим и ако проявявате интерес към това, както аз понякога — беше без брачна халка, само с простичък черен пластмасов часовник, миниатюрно златно пръстенче от Уест Пойнт и верижка с личен знак, грижливо увит в найлон.
Като цяло Биан Тран ми се стори впечатляващо въплъщение на най-добрите войнишки качества — стегнато, здраво и току-що изкъпано тяло, готово за волейбол на плажа или за рискована мисия срещу вражеско село, в зависимост от обстоятелствата.
Повдигнах вежди.
— Няма ли просто да ми кажете защо сте тук? — повтори тя.
Беше много привлекателна, макар че, разбира се, в днешната армия не обръщаме внимание на подобни неща. Войникът си е войник, а сладострастието е слабост и монопол на хедонистите отвъд портала.
Както и да е, явно бях изчерпал цялото й търпение и имах добро алиби, затова я осведомих:
— ФБР има свой човек в арлингтънския полицейски участък. Тъй като жертвата е — или по-точно беше — служител от Министерството на отбраната, нашият човек сметнал, че трябва да хвърлим едно око.
— Какво означава това?
— Ако се окаже убийство, може да го поемем. Ако пък излезе самоубийство, значи е под достойнството на Бюрото да се интересува от него — оставяме го на местните.
— Колко великодушно. — Тя ме изгледа втренчено. — Защо ще се интересува ФБР, дори ако наистина е убийство?
— Не е казано, че непременно ще се заинтересуваме. Моята работа е да докладвам. После големите клечки решават.
Тя кимна.
— Ами вие? Какъв интерес представлява за армията смъртта на един цивилен от Министерството на отбраната?
— В момента не работя за армията. Зачислена съм към Отдела за специални разследвания, който докладва пряко на министъра на отбраната. Службата, където работеше Клиф Даниълс, бе уведомена за смъртта му от арлингтънската полиция. От там позвъниха на нас и ето ме тук.
— Разследвате или само проверявате фактите?
— Също като вас трябва да съставя кратък доклад за обстоятелствата около смъртта на Даниълс. Нищо повече.
— Познавахте ли го?
— Не.
— Кой ще получи доклада?
— Кабинетът на министъра. Но ще го прочете някой сътрудник и най-вероятно всичко ще свърши дотам. — Тя помълча и добави: — Освен ако мистър Даниълс не е убит.
— И после?
— Това е първият ми подобен случай. Моята служба обикновено не се занимава с насилствени престъпления. Изкарваме си залъка от измами, кражби и сексуални нередности. Но най-вероятно министърът ще прати на арлингтънската полиция писмо с молба да ни държат в течение.
Усмихнах се.
— Да не повярва човек, нали? Смъртта… колко писане пада след нея.
— И още как. — Тя също се усмихна. — Слушайте, трябва пак да си поговоря с разследващия детектив. Ще ми направите ли една услуга?
— Цял съм на ваше разположение.
— Нито ви искам, нито ми трябвате целият, Дръмънд. Просто дръжте под око онова куфарче.
— Куфарче ли? Не видях никакво…
— Онова там. — Тя посочи с пръст. — Което случайно бутнахте под леглото.
— О… Не съм…
Тя сложи пръст върху гърдите ми.
— Смятам да го проверя за отпечатъци. Не искам да намеря и вашите.
2
Щом Биан Тран излезе от стаята, аз пристъпих по-близо до леглото, точно зад съдебния лекар, който, все тъй надвесен над тялото, събираше с пинцети някакви останки от чаршафите. Прокашлях се и попитах:
— Какво виждаме тук?
— Ще напиша всичко в доклада — отвърна той.
— Добре, но…
— Не чувате ли? Казах, че ще го напиша в доклада.
Изчаках малко. После извадих от джоба си химикалка и малък зелен бележник.
— Как ви е името?
— Какво?
— Името ви — кажете го буква по буква.
Той надигна глава.
— За какво става дума?
— За моя доклад.
— Какво, по дяволите…
— В Бюрото вдигат голяма врява заради разни граматически глупости. Ужасно се вкисват от лошия правопис. — Помълчах и добавих: — Сигурно защото наемаме твърде много адвокати и счетоводители. Нали ги знаете, пълни задници.
— Все още не разбирам какво…
— Много просто. Знам как точно се пише „възпрепятстване на федерално разследване“, но не искам да сбъркам вашето име, мистър…
— Рейнолдс… Тимоти Рейнолдс. — Той извърна лице към мен и обясни с гъгнив жален глас: — Просто си върша работата.