— Че кой не го прави, Тим? — Размахах под носа му фалшивата карта от ФБР. — А сега, какво виждаме тук?
Тимоти се озърна, явно разкъсван между желанието да си върши работата както е редно и изкушението да умилостиви нахалника с федерална значка.
— Засега нищо не е окончателно — запъна се той. — На пръв поглед изглежда, че човекът е извършил самоубийство.
Изчаках малко и попитах:
— А на втори?
— Разбирате, че не мога да отговоря със сигурност, докато не минат лабораторните анализи.
— Естествено.
— И все още не съм взел отпечатъци от пистолета.
— Ще го имам предвид.
— Очевидно случаят е от извънредна важност и…
— Разбрано.
— Ще трябва да проведем пълен токсикологичен и серологичен анализ. Ако жертвата е била под влиянието на алкохол или наркотици, това може…
Дявол да го вземе.
— Млъквай, Тим. — Дълбоко си поех дъх и се опитах да си припомня въпроса. — Има ли някакви реални улики, за които да се тревожим на този етап от разследването?
Както се казва, насила хубост не става. Тим се озърна през рамо към трупа и отговори:
— Интересно е във всеки случай. Мисля, че…
— Тим… попитах ли те какво мислиш! Фактите.
— О… добре. Първо, чаршафите на това легло се сменят и перат всяка седмица. Така ни осведоми прислужницата. Информацията е важна и съществена. Тя ни дава рамките на периода. Частиците и петната върху този чаршаф са попаднали там през последните седем дни.
Прелистих бележника, надрасках нещо и казах:
— Рамките на периода… да, да, винаги има значение…
Всъщност рисувах Тим — изправен върху столче, с примка около шията и изпънати нагоре ръце.
— По възглавницата има множество косми от жертвата — продължи Тим, — както и петна от пот. Но това можеше да се очаква. Всеки се поти, докато спи. Има обаче и други косми, влакна и частици.
Изтрих столчето. Краката на Тим увиснаха във въздуха и…
Откъснах очи от бележника.
— Чужди косми?
— Е… сам виждате, че неговата коса е прошарена, остра и много късо подстригана. Намерих червеникави косми, както и няколко руси, много фини. И двата вида са дълги, което подсказва, че може да са оставени от жени. — Той колебливо добави: — Това е само хипотеза от моя страна. За категорични изводи трябва да проведем хромозомен анализ.
— Повече от една жена?
— Ами… бих казал, че на този етап…
— Да или не?
— Ъъъ… да.
Божичко. Въпреки патологичната уклончивост на Тим нещата изведнъж ставаха интересни. Попитах го:
— Приключихте ли с банята вече?
— От нея започнах. Златната жила винаги е там.
— И какво открихте?
— Още косми. Черни и рижи, както и косми на покойника в мивката, вероятно от бръснене. И обичайните срамни косми по тоалетната чиния.
— Значи още потвърждения за присъствието на повече от една жена.
— Изглежда… да, може да са били три. — Знаеше какво ще попитам сега, затова добави: — Проверих чаршафите с инфрачервено осветление. Има интересни следи… вероятно от сперма. Не знам дали са нови или стари.
Ето че от скучен мъж със сив костюм Клиф Даниълс се превръщаше в нещо далеч по-тайнствено и интересно. Това пораждаше цял куп многозначителни въпроси, да не говорим за няколко съмнителни и мрачни възможности.
Всеки, който си ляга с две различни жени в рамките на една седмица, е любител на риска. Такъв човек няма нужда да лъска бастуна — стига само да си уреди среща с някоя от двете, и тя ще оправи нещата.
Всъщност може би точно това бе станало тук в един или друг вариант. Погледнах трупа върху леглото и си зададох очевидния въпрос: какво е вършил Клифърд в часа преди изстрела. Сам ли е умрял? Или в нечия компания?
На Тим зададох малко по-друг въпрос:
— Има ли някакви признаци да е правил секс в момента на смъртта или малко преди това?
— Изводът изглежда очевиден, нали? Смятам да отнеса в лабораторията кожни проби от пениса му. Но според това, което видях… или по-точно не видях, няма следи от сперма или засъхнала вагинална течност по пениса — има вероятност покойникът да се е самозадоволявал.
Тим ме погледна въпросително, а аз се колебаех дали да му задам нов въпрос, или просто да си тегля куршума. След като мълчанието се проточи, той попита:
— Мога ли да си продължа работата?
— Че какво ви пречи?
— Ами… вие.
— Глупости.
— О… пошегувах се.
Той издаде някакво пискливо подобие на смях. Погледнах го и казах:
— Ако изскочи нещо интересно, повикайте ме веднага. Ще бъда в хола.
Обърнах се и направих крачка, но ми хрумна нещо и отново се завъртях.