— Пристигна още един бог. Иди веднага да го посрещнеш. След като го настаниш при другия бог, ще започнем церемонията по посрещането.
По лицето на краля се изписа удовлетворение. Чувството му, че е силен владетел, и самоувереността му се възвърнаха.
Не след дълго той се изправи пред народа, който вече се беше събрал, и с уверен тон даде указания как да протече церемонията по посрещането на двамата богове.
Всички се стъписаха, като чуха указанията. Сред насъбралия се народ премина вълна от учудване и недоумение.
— Не е хубаво да правим такова нещо! — говореха си хората.
— Такъв е етикетът на боговете! — отсече кралят. — Аз съм единственият тук сред вас, който знае как трябва да се отнасяме към боговете! Не се съмнявайте в моите думи!
Речта му беше изпълнена с такава увереност, че хората се успокоиха. След това кралят, последван от придворните си, поведе народа към двореца, в който се намираха боговете. Нахлуха вътре, влязоха в стаите, където се намираха боговете, и ги пребиха от бой.
Изненадани, изплашени до смърт, без какъвто и да е опит за самоотбрана, боговете се вцепениха и се проснаха на земята.
— Изглежда, че умряха! — каза един от народа. Кралят обаче възрази:
— Вие нищо не разбирате! Те наистина изглеждат умрели, но именно това е истинският етикет на боговете. Без съмнение те са възхитени от нашето посрещане!
След тези думи всички дружно закрещяха от радост. Кралят се измъкна от тълпата и се върна отново в кулата си. Отвори тайната книга, която се предаваше от поколение на поколение и от крал на крал, и описа събитията от днешния радостен ден.
„Вмъкнах се тихо на пръсти в двореца, където се срещнаха двамата богове, разбрах как точно се поздравяват един друг при среща. Щом се видяха, двамата богове започнаха да крещят силно един на друг и да си разменят удари. По този начин аз научих етикета на боговете, които нямат опашки и затова не могат като нас да изразяват уважението си…“
Кралят, естествено, не можеше да разбере смисъла на думите, които боговете крещяха един на друг:
— Ти си от държавата А. Аз първи пристигнах на тази планета!
— Тази няма да я бъде. Ти си един най-обикновен долен тип от държавата Б. Аз първи пристигнах тук!…
Кралят обаче, който описваше събитията в книгата, не бе разбрал съдържанието на разговора на боговете и пропускаше онова, което не му беше съвсем ясно.
Като свърши да описва събитията от този ден, той се усмихна и се загледа с наслада във вечерното небе, където, както винаги, грееха двете луни. Кралят бе успял да разгадае етикета на боговете. Вече никой не можеше да подлага на съмнение неговите способности.