— Искаш ли нещо? — попита отново ханджията, като най-сетне отмести очи от ръкава на Гьорг, но не го погледна в лицето, а загледа някъде встрани.
— Една паница фасул — отвърна Гьорг. — Колко струва? Хляб си нося.
Гьорг почувствува, че се изчервява, но бе принуден да попита. За нищо на света не би пипнал от парите за кръвния данък.
— Четвърт грош.
Гьорг облекчено въздъхна. Ханджията тръгна и след малко се върна с паница боб. Докато я поставяше на масата, Гьорг забеляза, че той е кривоглед. За да забрави всичко, наведе се над паницата и бързо започна да яде.
— Искаш ли едно кафе? — попита го ханджията, когато дойде да прибере празната паница.
Гьорг го погледна като обезумял. Очите му сякаш, казваха: „Не ме погубвай, ханджийо. Аз наистина имам кесия с петстотин гроша, но по-скоро бих дал главата си (о, господи — си каза той — та моята глава точно, толкова ще струва след… тридесет дни, дори не след тридесет, а след двадесет и осем дни), отколкото да взема грош от кесията за крепостта Ороши.“
Ханджията, като да бе прочел мислите му, добави:
— Съвсем евтино е, десет пари.
Гьорг с известно отегчение кимна, в знак на съгласие. Ханджията, като запатри сред столовете и масата, къде нещо прибираше, къде оставяше, отново изчезна, за да се появи накрая с филджана кафе.
Гьорг още сърбаше кафето, когато в хана влезе малка група мъже. От оживлението, което предизвика появяването им, по начина, по който хората извърнаха глави, и по посрещането от кьопавия ханджия той разбра, че новодошлите ще да са познати в този край. Единият от тях, който вървеше в средата, беше прекомерно нисък, със студено бяло лице. След него крачеше друг, облечен по градски, но доста чудновато — с карирано сако и натикани в ботушите панталони. Лицето на третия бе със заоблени черти и някак влажни очи. Веднага се долови, че вниманието на всички се насочи към ниския мъж.
Али Бинаку, Али Бинаку — чу Гьорг да шепнат наоколо. Той изблещи очи, сякаш не можеше да повярва, че се намира в един и същи хан с прочутия тълкувател на канона, чието име бе чувал още като малък.
Ханджията запатри и поведе малката група към съседната стая, изглежда, предназначена за най-знатни гости.
Ниският човек отправи едва чуто поздрав към всички и без да извръща глава ни вляво, ни вдясно, последва ханджията. Веднага се почувствува, че той знаеше славата си, но за учудване не проявяваше никакво високомерие, нещо обикновено, особено за ниските хора, когато се прославят, а напротив, в неговите движения, по лицето му и особено в очите се четеше лека умора.
Новодошлите минаха в съседната стая, но наоколо продължаваха да шушукат за тях. Гьорг бе привършил с кафето и макар да знаеше, че времето му е скъпо, искаше му се да постои и да чуе онова, което се говореше. За какво ли ще да е дошъл Али Бинаку? Сигурно в помощ на някой заплетен въпрос. Всъщност той цял живот с тази работа се бе занимавал. Викаха го от една област в друга и от байрак на байрак, за да каже своето мнение, когато е трудно нещо да се отсъди или съветът на старейшините е на различно становище при тълкуването на канона. Сред стотиците тълкуватели по тези безкрайни планински плата я имаше, я нямаше десетина-дванадесетина известни като Али Бинаку. Така, че той никъде не се появяваше без причина. Разправяха, че този път дошъл във връзка с уточняването на межди, което щяло да стане тези дни, може би още утре в съседния байрак. Ами онзи другият с навлажнелите очи, кой е? Наистина той пък какъв е? Казват, че бил лекар и Али Бинаку често го вземал със себе си, особено когато ставало дума за изброяване на нанесени рани, за които също се заплаща данък. Но ако е така, тогава Али Бинаку не е дошъл за подялба на земи, а за нещо друго, защото лекарят няма никаква работа при уточняване на межди. Навярно погрешно е разбрал причината, поради която го викат. Други разправяха, че пристигнал за някакъв твърде заплетен случай, който възникнал тези дни в областта отвъд платото. По време на някаква разправия, дето гърмели и пушки, била убита жена, която случайно се оказала там. Жената била бременна с мъжка рожба, както се установило, когато отворили корема й. Изглежда, на старейшините от селото е било трудно да решат кой трябва да отмъсти за пролятата кръв на нероденото. Навярно Али Бинаку е дошъл именно това да определи.
Ами онзи другият, дето се е облякъл като палячо, той пък какъв е? — питаха останалите. И винаги се намираше някой да даде точен отговор. Той е някакъв служител, който се занимава с измерването на земите, дори и името му е толкова заплетено, някакво дяволско име — ни ковач, ни мелничар, ни касиер, но имаше нещо с думата „метър“, разбирате ли, някакво шантаво име, дето не можеш да го изговориш, без да те хване страх, че ще ти се изкриви устата, гео, гео, ге… Ха, сетих се: геометър.