Тогава работата е за подялба на земя, след като е дошъл този геометър, както го нарече ти.
Гьорг имаше желание още да послуша разговорите, особено сега, когато предчувствуваше, че в хана ще се разкажат и други истории, но ако се забавеше още малко, имаше опасност да не стигне до довечера в крепостта. Изведнъж стана, за да не се колебае повече, плати за фасула и кафето и понечи да излезе, но в последния миг се сети да попита пак за пътя.
— Ще вървиш право по широкия друм — му каза ханджията, — после, като стигнеш до Сватовските гробове, там, където пътят се разделя на две, да внимаваш и да тръгнеш по онзи, който се пада от дясната ти страна, а не от лявата. Разбра ли, от дясната ти страна.
Когато Гьорг се озова навън, дъждовните капки бяха почти оредели, но беше влажно. Денят продължаваше да е все така намръщен, както от сутринта, и приличаше на онези жени, на които е трудно да определиш възрастта, та не можеше да се разбере колко е часът.
Гьорг вървеше, като се мъчеше да не мисли за нищо. Пътят минаваше през една сива песъчливо-чакълеста местност. Когато погледът му зърна няколко полуслегнали се гробове встрани, той си каза: това ще да са Сватовските гробове. Но пътят все още не се разделяше на две и Гьорг разбра, че Сватовските гробове ще да са по-нататък. И наистина така беше. След четвърт час те се появиха край пътя също така слегнати ката първите, но още по-печални и целите покрити с плесен. Минавайки край тях, той бе готов да повярва, че сватбарският керван, който срещна сутринта, не бе направил нищо друго, освен един кръг, за да дойде и се пъхне в тези гробове, като да бяха негово постоянно убежище.
Той пое по десния път, както го бе посъветвал ханджията, и едва се въздържа да не извърне глава да погледне още веднъж старите гробове. Известно време вървя без да мисли за нищо, завладян от странното чувство за някакво сходство между него и планинските възвишения, около които бавно кръжеше мъглата. И сам не разбра колко път измина така, вглъбен, с това усещане. Той би желал това чувство никога да не го напусне, но пред него се изпречи нещо, което бързо го откъсна от планините и мъглата. Бяха развалините на някаква къща.
Докато минаваше край тях, крадешком погледна купчината камъни, чиито следи от обгоряло отдавна бяха заличени от дъжда и вятъра, оставили на повърхността им само болезнена сивота, която сякаш по-лесно можеше да изтръгне от гърдите на минувача стон на отдавна насъбрала се мъка.
Гьорг повървя още малко, без да откъсва очи от развалините, и изведнъж с един скок прекрачи плитката канавка и се озова пред купчината камъни. Спря за миг неподвижен край тях, после като човек, изправен пред нечий труп, за който иска да разбере от каква рана или оръжие е намерил смъртта си убитият, той направи няколко крачки и отиде до единия от ъглите на къщата. Наведе се, отстрани с крак няколко камъка, после обиколи поред останалите ъгли и когато видя, че камъните от основите бяха извадени и от четирите ъгли, разбра, че се намира пред развалините на дом, който е потъпкал дадената беса. Беше чувал, че така се изважда по един камък от четирите ъгли на основите, след изгарянето на домовете, които според канона са извършили най-голямото престъпление — потъпкване дадената на приятел беса.
Гьорг си спомни, че преди години и в тяхното село се бе случило да накажат за потъпкване на беса. Убиецът бе насечен пред всички насред селото, без право на отмъщение. Домът, в който гостът намерил смъртта си, независимо че семейството нямаше вина, бе изгорен. Стопанинът сам водеше хората при разрушаването на къщата с главня и брадва, като викаше и проклинаше според обичая: „Отмъщавам за злото на селото и за байрака.“ След него с главни и брадви в ръце се изнизваше цялото село. После на стопанина на този дом години наред всичко му се подаваше с лявата ръка, провряна под коляното, за да му се напомня, че трябва да заплати за смъртта на госта. Знаеше се според канона, че за баща, брат, дори за убито дете можеше да му се прости, но за убит в дома му гост никога.
Какво ли ще да са извършили в тази къща — помисли той, като подритна два-три камъка, които глухо изтрополиха. Огледа се наоколо да види останалите къщи от селото, но не забеляза нищо, освен друга развалина на около двадесетина крачки. Това пък какво е? — си каза, той. Спусна се към развалината, обиколи ъглите и откри същото нещо. И от четирите ъгли бе изваден по един камък от основите. Възможно ли е цяло село да е потъпкало дадената беса? Когато огледа и третата развалина, се убеди, че е точно така. Нещо беше чувал преди години, че цяло едно село в някакъв далечен край потъпкало бесата и било наказано от байрака. Бил убит посредник при разправия за межди между две села. Убитият гост бил поискан чрез байрака на неговия край и понеже селото не отмъстило за кръвта му, взело се решение то да бъде унищожено.