С леки стъпки Гьорг дълго снова като сянка от развалина на развалина. Кой ли ще да е бил този човек, чиято смърт е станала причина за погубването на цяло село? Смълчаните развалини пораждаха болка. Някаква птица, за която Гьорг знаеше, че писука само нощем, сякаш подвикна „хей“, „хей“. Той се опомни, сети се, че закъснява и няма да стигне до крепостта и потърси с очи широкия друм. Птицата се обади още веднъж някъде отдалеч, когато топ пак се питаше кой ли ще да е бил този човек, чиято беса са потъпкали в това злочесто село. Птицата, като че ли да му отговори, отново се обади и на него му се стори, че произнесе името му: „Гьорг“, „Гьорг“. Той се засмя на себе си: „Я стига с тия глупости“, и се запъти към широкия друм.
След малко, когато отново бе на път, за да се освободи от потискащото го чувство, което остави у него сринатото село, той се помъчи да си припомни някои по-леки наказания от канона. Убийство на тост в даден дом не се случваше често, затова и рядко се изгаряха къщи, а още по-рядко се заличаваха цели села. Той си спомни, че при по-леки провинения се прилагаше изгонване на цялото семейство от територията на байрака.
Гьорг почувствува как, докато изреждаше наказанията от канона, несъзнателно ускоряваше и крачките си, сякаш по този начин щеше да се избави от тях. Наказанията бяха многобройни: отстраняване или отлъчване, както се наричаше в канона, когато човек се отстранява за цял живот от всички (отлъчва се до смъртта си, без право да ходи на сватби или да иска нещо в заем); оставяне на земите му пустеещи, придружено с изсичане на дърветата в градината му; забрана да се храни заедно със семейството си; отменяне правото да носи оръжие на рамо или на пояс за една, две седмици или по-дълго; завързване и затваряне в дома му; изключване на стопанина или стопанката на къщата като член на семейството.
Гьорг дълго бе душевно изтезаван, особено от наказанията, предвиждани в семейна среда. Това се случи по времето, когато дойде неговият ред да отмъсти за кръвта на убития си брат.
Още не можеше да забрави онази мразовита януарска утрин, когато баща му го повика в гостната стая на горния кат, за да разговаря с него на четири очи. Беше необикновено светло утро, небето и падналият сняг заслепяваха очите, всичко бе толкова прозрачно и блестящо, че му се струваше, като че ли целият свят може да се подхлъзне и да се разбие на милиони парчета от това кристално безумство. И в това утро бащата напомни на Гьорг за задължението му. Той стоеше край прозореца и слушаше баща си, който говореше за проливането на кръвта. И изведнъж пред погледа на Гьорг всичко наоколо се изпълни с червени петна. Те аленееха върху белия сняг, прерастваха в локви и се разпростираха навсякъде. После разбра, че този червен цвят само му се привиждаше. Слушаше баща си с наведена глава, без да му отговори. Но през следващите дни за пръв път на Гьорг несъзнателно му минаха през ум всички наказания, които колебаещият се човек можеше да понесе от семейството си. Не смееше да признае дори пред себе си, че няма никакво намерение да: убива когото и да било. Омразата, дето баща му се помъчи да разпали в гърдите му срещу Крюекюките в онази януарска утрин, като че ли изведнъж се стопи в сиянието на деня. Тогава Гьорг не разбра, че една от причините да не пламне у нето омраза беше тази, че и душата на баща му, който подклаждаше ненавист към кръвния им враг, бе леденостудена. Изглежда, полека-лека, през дългите години на кръвното отмъщение, омразата отдавна се беше стопила, а може би и никога не бе съществувала. Баща му говореше, а Гьорг почти е ужасяващ страх чувствуваше, че не бе способен да ненавижда бъдещата жертва. И когато през следващите дни мисълта му отскачаше от едно на друго и пак се връщаше на редицата наказания, които раздвоеният можеше да понесе от близките си, той започваше да осъзнава, че в себе си се подготвя да не пролива кръв. Взе да се убеждава, че е безсмислено да си блъска главата с наказанията в семейството, тъй като и той, както всички останали, твърде добре знаеше, че за неизпълнено кръвно отмъщение имаше и други, много по-тежки наказания.
При повторния им разговор по въпроса за отмъщението тонът на баща му беше по-суров. И денят бе съвсем друг — навъсен, но без дъжд, дори и без мъгла, а да не говорим за светкавици, които биха били лукс за такова безизразно небе. Гьорг се мъчеше да избегне погледа на баща си, но накрая очите му като в капан, от който не можеше да се избави, срещнаха неговите.