От време на време те отново разговаряха за столицата и за общите си познати, но достатъчно бе на хоризонта да се появи някоя воденица, стадо овце или самотен пътник, за да ги накара да си припомнят съответните точки от канона за дадения случай.
— Канонът е всеобхватен — бе казал той веднъж — и няма икономическа или морална сфера, която да не е застъпил.
Някъде към обед срещнаха на пътя сватбарски керван и Бесиан й обясни за строго определения ред, по който той е длъжен да се движи, и че най-малкото потъпкване на правилата може да превърне сватбата в погребение. Ето го кума — посочваше с ръка той, — виж на края на кервана бащата или брата на невестата, който с юзди в ръка води коня си.
Диана, опряла лице в стъклото, не можеше да откъсне прехласнатия си поглед от носиите на жените. „Каква красота, ах, колко са красиви“ — си казваше наум, а той зад гърба й изреждаше шепнешком различните точки от канона за задълженията на сватовете: „Денят на сватбата никога не се отлага. Сватовете вземат невестата дори и да е на смъртно легло, ще я носят ли, ще я влачат ли, но ще я заведат в дома на младоженеца. И мъртвец да има в къщата, сватовете пристигат. Невестата влиза вкъщи, мъртвецът излиза от дома. В едната стая ще се оплаква, в другата ще се пее.“
Когато задминаха сватбарския керван, двамата заговориха за „куршума“ и за израза „златна ти ръка“, за куршума, който според обичая семейството на невестата изпращаше на младоженеца, за да го използува, ако съпругата го напусне или му измени, и двамата взеха да се шегуват, като се питаха какво ли ще се случи, ако един от тях потъпче съпружеската вярност, започнаха да се задирят и да си дърпат ушите с упрек, като повтаряха: „Златна ти ръка!“
— Ти си същинско дете — каза Бесиан, след като мина първият изблик на нежност, и на нея й се стори, че той съжаляваше, загдето се пошегуваха с канона и че го направи само за да й достави удоволствие.
„С канона шеги не се правят“ — спомни си тя нечии думи, но начаса престана да мисли за това. Достатъчно бе само да погледне навън пейзажа, за да се помрачи веселото й настроение. Гледката се бе променила… виждаше се по-голяма част от небето, но това сякаш го правеше още по-потискащо. Стори й се, че видя птица и само дето не възкликна, като да виждаше нещо смекчаващо тази пустош или свързващо земята с небето, но се оказа, че това не бе птица, а кръст, лека наклонен встрани, както и останалите, които видяха сред спускащата се мъгла. Някъде нататък трябва да е манастирът на францисканците4 — помпели си тя, — а след него и женският им манастир.
Колата продължаваше напред с леки, еднообразни, поклащания. От време на време, почти задрямала, тя чуваше гласа на съпруга си, който й се струваше далечен и отекващ като ехо. Той продължаваше да изрежда различни точки от канона, отнасящи се главна до ежедневните задължения. Говореше за правилата на гостоприемството и, общо взето, й припомняше всичко, свързано с госта, който за албанеца бе несравняем и неприкосновен. Помниш ли определението за дома в; канона? — питаше я той. „Домът на албанеца е на бога и на госта.“ На бога и на госта — разбираш ли? Преди да е на собственика, той е на госта. Гостът е най-висшата етическа категория в живота на албанеца — продължаваше Бесиан. Той е нещо, което стои над кръвните връзки. За пролятата на бащата или сина кръв канонът може да прости, но за пролятата на госта кръв — никога.
Бесиан се връщаше и преповтаряше правилата на гостоприемството, а тя в просъница усещаше как древните точки на канона се въртят в съзнанието й ката ръждиви зъбчати колела на някакъв механизъм и от онази част, отнасяща се до ежедневните задължения в мирния живот, преминаваха към правилата на кръвното отмъщение, свързани със смъртта. Както и да се въртеше, разговорът за канона водеше все натам. Ето сега, с глас като ехо от пещера, той й разказваше една типична случка от канона. Тя продължаваше да стои със затворени очи, като се мъчеше да не се разсъни, защото чувствуваше, че само така гласът му ще запази това далечно ехо. Този глас й разказваше за един: далечен пътник, който вървил само по здрач край някакви планини. Пътникът бил обречен и отдавна се пазел от кръвния си враг. И изведнъж сред широкия друм в онзи вечерен час сърцето му се свило, обхвана то от лоши предчувствия. Местността наоколо била пуста, не се виждала ни къща, ни жива душа, за да отиде някъде като гост и да се спаси. Имало само стадо овце, и то без пастир. Човекът, за да си даде поне малко кураж или може би да не завърши живота си без каквато и да било следа, извикал три пъти овчаря на стадото. Никой не му отвърнал. Тогава той се обърнал към козела, водача на стадото: „Ей, козльо, с хлопатара, кажи на твоя стопанин, че ако ми се случи нещо преди да прехвърля билото, да знае, че съм бил негов гост.“ И както предчувствувал, няколко крачки по-нататък се прицелили в него и го убили.
4
Монашески орден, основан през XIII век от Франциск Асизки, с влияние и сред католиците в Албания. — Б.пр.