Колата ритмично се поклащаше, а Бесиан продължаваше да разсъждава кое от двете неща можеше да бъде. Сигурно не е нито едното, нито другото — си каза накрая той. Навярно е нещо много по-просто. Запазване на известно разстояние или своего рода сдържаност, ако може така да се нарече, която всеки носи у себе си и която в края на краищата представлява една от тайните на личната привлекателност. У Диана тази сутрин просто имаше известна доза сдържаност и това му правеше впечатление, тъй като бе свикнал винаги да я разбира и да я чувствува близка.
Сивата светлина на деня оскъдно проникваше в колата и като че ли не стигаше това, та кадифената облицовка поглъщаше част от нея и вътре ставаше все по-мрачно. Бесиан Ворпси си мислеше, че претърпява първата фаза на поражението, когато все още не може да се разбере дали то е тежко, или не. С тънкия си усет той долавяше, че е в състояние да открие загубата там, където други още виждаха победата.
Бесиан се засмя на себе си и от това разбра, че съвсем не бе отчаян. В края на краищата сигурно и той понякога й се струва малко далечен и нямаше нищо лошо, ако и тя на свой ред запази известно разстояние. Дори в такива моменти я чувствуваше още по-желана.
Той се улови, че дълбоко въздъхна. Ще дойдат и други дни в живота им, когато ту единият, ту другият ще става временно така загадъчен, но Бесиан беше сигурен, че пак ще успява да възвръща предишните си позиции.
О, господи, какви позиции съм загубил, че трябва отново да ги спечелвам? — засмя се той на мислите си. Смехът му, тъй като не се появи на лицето, се разля сподавен в него. И сякаш за да се убеди в безсмислените си предположения, за четвърти път погледна крадешком жена си с надеждата да открие доказателства, опровергаващи онова, което мислеше. Но красивото лице на Диана не изразяваше нищо такова.
Вече няколко часа пътуваха, когато колата изведнъж спря насред пътя. Още преди да попитат какво се е случило, видяха кочияша да слиза и да приближава прозорчето откъм Бесиан. Той отвори вратичката и им каза, че има едно място, където могат да обядват.
Едва сега забелязаха, че са спрели пред някаква къща със стръмен покрив, навярно хан.
— До крепостта Ороши имаме още четири-пет часа път — обясни кочияшът на Бесиан — и не вярвам да намерим друго място, където бихме могли да хапнем Освен това и конете трябва малко да си починат.
Без да възрази, Бесиан пръв скочи от колата, ката, подаде ръка на жена си, за да й помогне да слезе. С едно леко движение Диана се озова на земята. Хванала под ръка мъжа си, тя гледаше към хана. Трима-четирима души вече бяха успели да излязат навън и с любопитство наблюдаваха новодошлите. Последният, който излезе от хана, ги приближи, като се олюляваше на кривите си крака.
— Заповядайте, господа — покани ги той.
Разбраха, че това бе ханджията и кочияшът го попита могат ли да обядват в хана и дали има храна за конете.
— Разбира се, разбира се. Влезте, моля ви — отвърна стопанинът, като посочи с ръка към вратата, докато погледът му беше отправен към стената, където нямаше ни врата, нито каквото и да било друго място за влизане. — Заповядайте, господа. Добре дошли!
Диана го гледаше в почуда, а Бесиан й прошепна, че е кривоглед.
Докато вървяха към вратата, ханджията минаваше ту от едната, ту от другата им страна. В движенията на разкривените му крайници наред с оживлението, че посреща такива гости, се долавяше и известно безпокойство.
— Имам една отделна стая — обясни той — и въпреки че масата в нея днес е заета, ще сложа още една за вас. От три дни при мене е отседнал Али Бинаку с помощниците си — добави с известна гордост той. — Лично Али Бинаку. Не го ли познавате?
Бесиан повдигна рамене.
— Вие от Шкодра ли идвате? А може би от Тирана? Ами, разбира се, с такава кола. Ще останете ли да нощувате?
— Не, ние пътуваме за крепостта Ороши.
— А, да, разбирам. Близо две години не съм виждал такава кола насам. Да не сте роднини на принца?
— Не, негови гости сме.
Когато прекосяваха общото помещение, за да влязат в стаята, Диана почувствува погледите на отседналите в хана, някои от които обядваха на дългата мръсна маса от дъбово дърво, а други се бяха свили по ъглите, седнали върху черните си шаячни торби. Неколцина, дето седяха направо на пода, се размърдаха, за да сторят път на малката група.
— От няколко дни има малко бъркотия в хана поради уточняване на някакви межди тук наблизо.
— Уточняване на межди ли? — попита Бесиан.
— Да, господине — отвърна ханджията, като бутна с кривата си ръка една врата. — Затова е дошъл и Али Бинаку с помощниците си.