Марк Укачиера продължаваше да прелиства книгата. От време на време задържаше погледа си на годините на неимоверно разрастване на кръвното отмъщение или, обратно, на онези с временно стихване. И макар десетки пъти да ги бе гледал и сравнявал сега, когато просто прелистваше страниците, поклащаше неопределено глава. В движението му имаше болка, примесена със закана, като че ли тихомълком някогашните времена го предизвикваха. Ето годините 1611–1628 с най-голям брой кръвни отмъщения през целия седемнадесети век. Ето я и 1639 с най-малко кръвни отмъщения — общо 722 убити в цял Рафш. Това е била ужасна година с две въстания, когато са текли реки от кръв, но това е друга кръв, не кръв, пролята според канона. След това от 1640 до 1690 година, половин век, в който от година на година отмъщенията все повече намаляват, и докато преди това кръвта се е леела като поток, през този период едва капе; сякаш идва краят на кръвното отмъщение. И точно тогава, когато привидно замира, изведнъж се разгаря с нов подем. През 1691 година става удвояване на кръвните отмъщения, през 1693 година те се утрояват, а през 1694 броят на отмъщенията нараства четири пъти. В канона се извършват основни промени. Отмъщението, което дотогава е засягало само онзи, който е убил някого, сега се пренася като задължение върху целия род. Последните години от седемнадесети век и началото на новия век дават мощен тласък на кръвното отмъщение. Това продължава до средата на века, когато отново настъпва упадък. Ето я 1754 година, по-късно 1799 — почти без проливане на кръв. Век след това, три години подред — 1878, 1879 и 1880 — същото положение, но това са години на въстания или войни с чужди нашественици, когато обикновено кръвното отмъщение стихва. Пролятата кръв през този период не засяга крепостта Ороши и канона, защото тя не е свързана с кръвното отмъщение.
Тази година пролетта започна от лошо по-лошо. Той почти се разтрепери, когато си спомни за седемнадесети март. Седемнадесети март — повтори наум. Ако не беше онова кръвно отмъщение в село Брезфтохт, този ден щеше да остане като единствения ден без пролята капка кръв. Първият светъл, непомнен от векове ден, навярно от два, три или пет века, а може би и от началото на кръвното отмъщение. И сега, като прелистваше страниците на книгата, на него му се струваше, че пръстите му пак треперят. Ето, на шестнадесети март имаше осем убийства, на осемнадесети — единадесет убити, на деветнадесети и двадесети по пет кръвни отмъщения, а този седемнадесети март за малко не остана без нито една смърт. Предположението, че можеше да дойде един такъв ден, ужасяваше Марк Укачиера. И това за малко не се случи. Нещастието неминуемо щеше да го сполети, но се бе вдигнал някакъв си Гьорг, Гьорг от Брезфтохт, който окървави и този божи ден. И така го бе избавил… Когато преди два дни дойде да плати кръвния си данък, Марк Укачиера го погледна така странно в очите, с толкова съчувствие и благодарност, че онзи се обърка.
Най-сетне той остави книгата в долния шкаф на библиотеката. Погледът му отново се плъзна по съвременните книги и списания. Монахът, който се занимаваше с подреждането им, от време на време му четеше най-различни откъси, написани от противниците на канона. С учудване и гняв Марк Укачиера слушаше как открито или чрез заобиколки се нападаха отделни точки от канона, дори и самата крепост Ороши. Хъм — прецеждаше през зъби Марк по време на четенето, — продължавай нататък. И гневът му все повече нарастваше, като се изливаше не само върху онези, които бяха написали тези ужасни мръсотии, но и върху всички хора от градовете и равнините, дори се пренасяше и към самите градове и равнини, ако не и към всички градове и равнини на света.
Понякога любопитството го караше да слуша по цели часове какво се пишеше, какъвто бе случаят с откритата дискусия, проведена от едно списание, на която се обсъждаше въпросът дали канонът със своите сурови закони насърчава кръвното отмъщение, или обратно, го спъва. Някои пишеха, че редица от основните точки в канона, като например тази, че кръвта никога не се губи и че само с пролята кръв може да се отмъсти, насърчавали кръвното отмъщение, но били твърде варварски. Други пишеха обратното, че подобни точки, които на вид изглеждат чудовищни, всъщност са най-хуманни, защото именно издигайки до нивото на закон отмъщението за смърт със смърт, те предотвратяват убийствата, като казват: „Не проливай кръв, тъй като и ти след това ще заплатиш с кръвта си.“