Той се помъчи да изреди всички други места, които вяха под закрилата на нечия беса, както и онези, за които носеше отговорност всеки, тоест местата, където не се разрешаваше да се извършва кръвно отмъщение, в това число влизаха без изключение водениците и мястото от четиридесет крачки около тях, реките, с четиристотин крачки вдясно и ляво от тях, поради това, че шумът от звънци на добитък или бученето на водата пречеха да се чуят предупредителни те думи на кръвния отмъстител. Канонът никога нищо не забравяше. Много пъти Марк Укачиера си бе блъскал главата да открие има ли такива положения в бесата, които ограничават или, обратно, насърчават кръвното отмъщение. Понякога му се струваше, че със закрилата, която осигуряваше на всеки минувач, тя отдалечава смъртта, а друг път мислеше точно обратното, че сигурността, дадена от бесата за отделни пътища и хапове на всекиго без изключение — и за обречен, и за отмъстител, много често въвличаше и други хора и така слагаше началото на нови кръвни отмъщения. Всичко това, както и много други неща в канона, го караше да се раздвоява и оставаше неясно за него.
Същия въпрос си бе задавал някога и по отношение на многобройните балади за кръвното отмъщение, които се ширеха из цял Рафш. По селата в различните краища бродеха много гуслари. Нямаше път, гдето да не ги срещнеш, и хан, в който да не чуеш песните им. На Марк му бе трудно да разбере дали те насърчаваха, или прогонваха смъртта. Навярно вършеха и едното, и другото. Същото можеше да се каже и за историите, които се предаваха от уста на уста за отколешни или на нови кръвни отмъщения, разказвани след вечеря край огъня през дългите зимни нощи, които след това се разпространяваха от пътниците, за да се върнат отново някоя вечер съвсем; променени, както идва променен от времето и древният гост. Част от тези разкази понякога той срещаше отпечатани в онези отвратителни списания, подредени като ковчези в колони. Защото за Марк Укачиера написаното по книгите не беше нищо друго, освен трупът на онова, което се разказваше от уста на уста или се пееше от гусларите.
Независимо дали всичко това му харесваше, или не, то беше свързано с неговата работа. Дори среди две седмици, когато принцът се канеше да му обърне внимание, че нещата вървят зле, между другото намекна и за това. Наистина думите му бяха малко неясни, но смисълът горе-долу бе този: ако на тебе, надзорника на кръвния данък, ти е омръзнала тази работа, не забравяй, че има доста хора, и то не какви да е, а високо образовани, които мечтаят за нея.
За пръв път принцът намекваше за образованието му, и то с известна закана. И друг път бе съветвал Марк да проучи с помощта на монаха всички въпроси, свързани с кръвното отмъщение, но сега тонът му бе рязък. Дори и днес, като си го припомняше, Марк Укачиера чувствуваше болка в слепоочията. Вземи някой образован, от онези, дето вонят на одеколон, и го сложи на моето място — пухтеше от гняв той. — Сложи ти учен надзорник на кръвния данък, понеже ти харесват високообразованите, а после, когато жена му още на третата седмица се побърка, ще се сетиш за Марк Укачиера.
Известно време мислите му прескачаха злобно от едно предположение на друго, при всяко от които виждаше как принцът се разкайва, а той победоносно ликува. Както и да е, трябва да предприема едно пътуване из Рафш — си каза накрая, като почувствува, че поривът на опиянението му стихва. Няма да е лошо да изготвя и един доклад за принца, както преди четири години, с точни данни за състоянието на кръвното отмъщение и с предвиждания за бъдеще. Навярно и работите на принца не вървяха добре и на кого да си излее яда, хайде на Марк Укачиера. Но както и да е, той е негов господар и не надзорникът е този, който ще го съди. Гневът на Марк бе стихнал. Мислите му, объркани от внезапното раздразнение, се освободиха от гърчовете си и отново се пренесоха към високите планини. Всъщност това пътуване му бе необходимо, особено сега, когато не се чувствуваше добре. Може би пътят някак ще разсее натрупаните в: последно време тревоги. Навярно ще си възвърне и съня. Освен това добре ще е да се махне за известна време от очите на принца.
Проектът за пътуването постепенно започна настойчиво да го завладява, но без някакво особено въодушевление. И както преди малко, в мислите му отново се занизаха пътищата, по които навярно щеше да мине, но сега вече виждаше и цървулите си, и подкованите копита на коня. Представеше си хановете и домовете, гдето щеше да отседне, цвиленето на конете и гадините, които ще го хапят нощем.