— Не! — отсече сухо гласът на Сен Жуст. — Не и още веднъж не, Стив. Чудовищният призрак, когото искате да доведете на острова, няма да бъде истинският Адолф Хитлер, а негов двойник. И вие добре знаете това. Твърдите, че съм по-снизходителен към главатаря на Третия райх, защото не съм го познавал. Лъжете се. Разказвали са ми за него и днес добре зная, че от времето, в което е живял оригиналът ми, е трябвало да изминат още две и половина столетия до кулминацията на ужасите, които човекът успя да измисли за хората. Зная това. Но също така добре зная, че е невъзможно да се разклати цялата система от юридически принципи, на които се опира обществото, злоупотребим ли с един от тях. Не можеш да осъдиш и накажеш човека за онова, което не е извършил.
Адолф Хитлер, когото искате да извикате към живот, би притежавал действително всички лоши качества на оригинала. Би имал неговата памет, неговата ненавист, в мозъка му би била закодирана налудничавата и престъпна концепция за световно господство. Не би притежавал само едно: миналото си! От правна гледна точка вашият Хитлер би бил невинен като новородено… защото би бил новороден! Ще трябва отново да му позволите да извърши всичките си престъпления, за да можете да го съдите за тях. Нима това е целта, към която се стремите? Това ли ни предлагате?! Сигурно не. Но ще ви кажа още нещо, Стив. Дори да можеше да бъде съживен истинският Адолф Хитлер, пак щях да бъда против. Да, добре ме чувате. Такова решение би било опасен и страшен прецедент и би се спуснало като лавина, която вече трудно бихме спрели. Вашата мисъл, доколкото произтича преди всичко от лични подбуди, е в основата си оправдана: искате справедливост. Не можете обаче да разберете, че след вас ще дойдат и други със свои предложения и молби. И те ще доказват правото си, и те ще призовават към справедливост. Ще трябва да задоволим желанието им и остров Нов живот би се превърнал единствено в голям затвор и място за екзекуции. Би се превърнал в пъкъл.
Бих искал вие, Стив, а заедно с вас и всички останали, да разберете едно: да се променя човешката история е не само технически невъзможно, но и юридически погрешно, това е и страхливост. От миналото не можем да избягаме, дори нещо повече — да се мъчим да го разкрасяваме. Носим го в себе си и в новите си подобия. А ако експериментът, в който живеем, има изобщо някакъв смисъл, той е единствено в това, че ще успеем да се поучим от миналото.
Това е всичко, което исках да кажа. Аз съм ПРОТИВ прераждането на Адолф Хитлер.
Джеф свърши разказа си. Беше толкова живо и ужасяващо, че за миг забравих за собственото си удивително приключение и се оставих да бъда напълно погълнат от драмата на този най-голям етичен проблем. И моят баща отплува след войната с военен конвой през Атлантика и вече не се върна… Въпреки това чувствувах, че Сен Жуст имаше право.
— Та тогава беше така, инспекторе — добави Джеф. — Ще си вземете ли още една цигара?… Когато Сен Жуст се доизказа, тишината се сгъсти. Стивън вече не настояваше на предложението си, но до края на вечерта изглеждаше замислен, вглъбен в себе си. Събранието на заселниците все пак отхвърли предложението да се използува прераждането като средство за възмездие.
— И вие предполагате — попитах аз, — че вчера на острова тази мисъл е била реализирана за първи път? Че някой е позволил Рико Полето да бъде съживен само за да му отмъсти?
— Да — потвърди Джеф. — Предложението на Стив, разбира се, е вдъхновило този човек.
— Кой е той?
— Мъжът, който помоли за прераждането на Рико Полето, се нарича Джером О’Балей.
— Следователно мислите, че той е убиецът?
— И да, и не, инспекторе. Мисля, че О’Балей е интелектуален подбудител на деянието. Извършителят на убийството обаче е бил вероятно Франк Карни, приятелят на О’Балей.
— Защо мислите така? Не би ли могъл О’Балей да извърши убийството сам?
— Не би могъл, инспекторе. Прекалено е умен, за да се остави да бъде хванат така лесно. Знаел е, че като подбудител на възкресяването на Полето ще бъде първият заподозрян, и затова се е снабдил с идеално алиби. В края на краищата аз самият мога да го потвърдя.
Нещо не ми се връзваше. За минута се замислих.
— Хм. Слушайте, Джеф, значи според вас Карни е бил само маша на О’Балей?
Джеф ме наблюдаваше с интерес.
— Най-малкото изглежда правдоподобно — отговори той. — Още повече, че алибито на Франк Карни за времето на убийството далеч не е непоклатимо.
— Само че психологически не се връзва! — Забелязах, че Джеф си размени със стареца развеселен поглед, за момент това ме засегна, но отново продължих мисълта си…