Но той не беше сам. Случи се нещо почти невероятно, нещо, което никой от нас не можеше да предвиди. В Елена, дълбоко и безнадеждно, се влюби Третия професор. Нейната непосредственост и свежо очарование пробудиха в него отдавна забравени чувства. Професорът болезнено понасяше факта, че Елена, по-стара от него с хиляда години, е физически по-млада с цели петдесет години. Несъмнено трябваше дълго и тежко да се бори със себе си, докато отстъпи пред чувствата си. Накрая все пак се поддаде и така на острова се появи Четвъртия професор.
Беше на двайсет и пет години, беше млад, пълен с енергия и паметта му носеше закодиран само опита, който Хари Уилбърфорс беше натрупал до 1942 г. Не знаеше нищо за машината на времето, но обичаше Елена и Елена също се влюби в него. Джеф напусна бойното поле с горчива усмивка.
Казах, че войната започна заради Елена. Но дали в действителност беше така? Наистина — шерше ла фам?! Не вярвам. Не вярвам така, както се съмнявам, че тя беше истинската Елена от Троя, която стана причина за борбата между ахейците и войските на цар Приам. Войните не избухват заради красиви жени. Водят се и днес, както и преди в мига, когато стават привидно единственият или действително възможен изход от ситуацията, като отдушник за непримиримите интереси на групи, като разрешение на кризи и незадоволени потребности, като временен и кървав опит за установяване на ново равновесие на силите. Възникват по множество обществени и държавни причини, но нито една от тях не е ни най-малко романтична. Романтични могат да бъдат само ПОВОДИТЕ за войните.
Затова и не вярвам, че въпросът за възкресяването на Елена беше нещо повече от повод за борбата, която се развихри на остров Нов живот. Взривът, натрупан от неуспелия ни експеримент, трябваше да избухне; кога щеше да стане това, беше само въпрос на време.
Завършвам записките си. Как ли някога ще оцени историята нашата действителност? Не зная. Имаше ли право Третия професор, когато достигна до мисълта, че изворът на злото се корени в машината на времето, и остави откритието си да загине, така както загина и той самият? Лъжеше ли се Джеф, като виждаше главната ни грешка в наивната ни вяра във всемогъщата техника, която сама ще реши вместо нас нашите човешки проблеми? Не зная.
Четвъртия професор е сега на двадесет и пет години. Неговият мозък не е достигнал до върховия си размах, но зародишите на превратното откритие вече се съединяват в него. Може би след четиридесет и четири години, може би и по-рано, Четвъртия професор ще създаде отново машината на времето. Ще намери ли света вече по-зрял? Ще намери ли общество, което ще може да овладее този технически прогрес?
Може би. Това е единственият ни шанс. В самото начало на това събитие беше смъртта — моята собствена смърт. Затова я описах. Описах и онова, което последва, защото всичко стана част от моята съдба. Ако доплуваме и ако хората прочетат записките ми, тя ще стане поука за всички нас. За нас — хората.