— Джеф Карнаби! Значи вие сте били онзи, който…
— Да, инспекторе. В същност не — разсмя се той. — Не аз, ако сте разбрали правилно, това беше Джеф Карнаби първи, истинският. Уверявам ви, че двойникът, който стои пред вас, е напълно безукорен. В крайна сметка имам възможно най-сигурното алиби — по време на произшествието още не съм съществувал!
— Само че — замислих се аз — откъде сега знаете, че… Ако това е първата ни среща с вашето второ АЗ, как можахте изобщо да ме познаете?
— Не се сърдете, инспекторе, но все още не сте разбрали всичко. Въпреки че, общо взето, е просто. Професор Уилбърфорс не ме е отвлякъл от моя оригинал — да, мисля, че отвличане в случая е най-подходящата дума! — не ме е отвлякъл все пак без памет. Та аз зная всичко, което до този момент е знаел Джеф Карнаби, нося в паметта си същите следи и опит, взел съм, разбира се, и неговия характер, и всичките му природни белези. Нашите пътища се разделиха едва в мига на появата ми и затова не зная само онова, което е научил и преживял Джеф първи СЛЕД ТОВА.
Бедният Джеф — неговият хумор направи по-приятно пристигането ми на остров Нов живот; смехът, с който ме приветствува за прераждането ми, и до днес звъни в ушите ми. Да беше с нас тук, сред морето… Де да беше. Днес никой вече не може да съживи Джеф и при спомена за него Четвъртия професор само тъжно свива рамене. Такава беше цената, която решихме да заплатим. Докато все пак някога ще се срещна с Джеф Карнаби, с истинския Джеф, който може би досега е организирал в Ню Йорк нова фабрика за дипломни работи? За него ще бъда чужд човек, никога няма да разбере, че с двойника му съм преживял и радостта, и мъката на приятелство, каквото човек среща веднъж през живота си.
Спомням си изтеклите пет години работа на острова, пет години, през които служих като независим полицейски началник в нашия малък свят, като обикновен детектив и отговорник по опазване на реда едновременно. Спомням си временните успехи, които достигнах, но също и големите очаквания, които не можах да оправдая.
Убийството на Рико Полето разкрих аз един ден, щом успях да потвърдя подозренията на Джеф за кървавата сделка между Франк Карн и О’Балей. С уличаването на убийците пред мен изведнъж изникна нов основен проблем — въпросът за наказанието. Проектът на Първия професор не предвиждаше мисълта за наказаиие, но плановете, които не отговарят на новите условия, трябва да бъдат приспособени. И така, организирах първия затвор на острова. Въпреки че Съветът благодарение на подкрепата на Джеф и Професора призна моя авторитет, така и не успях да го поставя над всяко съмнение. Не измина и месец, и трябваше отново да покажа опитността си. Този път демонстрацията ръководеше „Хот“ Киавало с Дърк Найт, за разпръскването й прочее допринесе повече решителното противопоставяне на Сен Жует, отколкото моят сълзотворен газ. Само че и неговите аргументи постепенно губеха убедителността си, а проблемите и конфликтите с всяка година се увеличаваха почти в геометрична прогресия. Накрая на всички ни дойдоха до гуша, сляха се в един поток, който премина над острова като буен унищожаващ ураган.
Но това, за което ще стане дума, все още не предчувствувах по време на приемния си изпит.
— Инспекторе, искате ли да си починете — попита Джеф. — Трябва да разгледаме още доста неща, но може би трябва малко да си отдъхнете и да подредите всичко в ума си. В съседната стая можете да си полегнете, там има също сервирана маса и доста прилично зареден бар. Съгласен ли сте?
Поклатих глава.
— Не, Джеф, благодаря. Искам да узная колкото се може повече и по възможност по-скоро. Продължавайте, моля. Само… нямате ли цигара?
Джеф скочи и ми предложи.
— Извинете, че забравих — каза той. — Та нали вашият оригинал палеше една след друга.
Дръпнах струйка дим — моето второ АЗ се наслаждаваше на цигарата може би още по-силно, отколкото покойният Чапмън.
— Е, добре — продължих аз. — А сега може би ще узная защо именно аз бях избран и почетен да възкръсна.
— Предпочитам израза прераждане, инспекторе. Но позволете да стигна до всичко постепенно. Искате ли да продължите вие? — обърна се той към възрастния мъж.
— Не, Джеф — каза старецът. — По-хубаво разказвайте сам, знаете, че умеете това много по-добре от мен.
— Съгласен съм.
Джеф също си запали цигара, намести се удобно в креслото си и кръстоса крака.
— Продължаваме.
Това беше дълъг разказ.