Отговорите на всички тези въпроси тепърва ме очакваха.
— Инспекторе — каза Джеф, — всичко на този свят е въпрос на навик. Твърде скоро ще се сплотите с нас и фактите, които отначало ще ви изненадат, за кратко време ще се превърнат в съставна част от живота ви. Ще видите както всички останали, че се стараем да живеем колкото се може по-нормално. Работим, почиваме си, решаваме обикновени проблеми, развличаме се. Понякога дори се страхувам, че живеем твърде нормално, преценено от гледна точка на първоначалните намерения на нашия създател. Наистина островът се нарича Нов живот, но в много отношения нещата тук вървят по старите, утъпкани пътища. Заедно с паметта си сме пренесли в новия си живот и наследствеността на началното си съществуване с всички предимства и недостатъци. Не съм напълно сигурен дали покойният Хари Уилбърфорс е дооценил напълно това обстоятелство.
— Джеф — прекъснах го аз, — това, което казвате, звучи много логично. Обаче все още не сте ми отговорили на един важен въпрос — важен поне за мен. Защо именно аз, Джеф? Защо именно мен избрахте от царството на мъртвите?… Или, да се изразя по вашему, защо именно на моята временна отсечка са отделили Професорите ви своето скъпоценно внимание?! Да нямам тук някакви роднини, които са ме изискали? Ще се срещна ли тук с някоя от старите си любими? Или, трето, може би за пристигането си трябва да съм благодарен на своята професия? Ако мислите, Джеф, че все още не е дошъл моментът за отговор, не настоявам. Искам само да знаете, че именно това нещо ме интересува сега повече от всичко.
Младежът стана сериозен.
— Разбира се, имате право, инспекторе. Няма да ви държа повече в напрежение. За съжаление тук няма да се срещнете с никакви свои роднини и стари любими — вярно беше последното ви предположение. Вчера на острова стана убийство и Съветът реши да ви помоли да поемете разследването.
— Какво?! — дръпнах се аз. — Убийство на остров Нов живот?
— Звучи иронично — кимна Джеф, — но точно това наистина стана.
— Хм. — Изпуснах дим през устата и за миг се замислих. — Разбирам. Сега вече ми е съвсем ясно, Джеф, какво сте разбирали под това, че живеете тук дори твърде нормално. Проектът „Нов живот“ някак ви е пообъркал, нали?
Джеф погледна бегло стареца, погледът му сега изразяваше дълбока печал. Тогава отново се обърна към мене.
— Убедени сме — каза той, — че още не е загубено всичко. Нашият опит продължава. В края на краищата не сме ви извикали тук само за разследването на един случай, инспекторе. Досега на острова не сме имали никаква служба по охрана на реда, тук няма полиция. Представите на Първия професор за новото общество не включваха необходимостта от репресивни институции. За съжаление оказа се, че се е лъгал. Затова вие дойдохте тук.
Погледнах недоверчиво стареца, после отново Джеф.
— Искате да организирам тук полиция?
— На първо време за нашите нужди вероятно ще бъдете достатъчен само вие — каза Джеф. — За тази задача Съветът търсеше полицай от извънредна класа, мъж, който в интелектуално и физическо отношение да бъде на нивото на ситуацията, човек с богат опит в борбата с престъпността и в поддържане на реда. Може би ще ми простите, икспекторе, че предложих вас. Благодарете за това на своята прекрасна нюйоркска репутация, а също на впечатлението, което остави у мен някогашната ни кратка среща. Ако тогава разследването в университета не беше поел друг служител, Джеф Карнаби сигурно щеше да свърши много зле. Джеф Карнаби първи, разбира се — прибави отново вече с усмивка.
Пак настъпи минута мълчание. Обмислях дали трябва да благодаря на Джеф за особения комплимент, но не бях напълно сигурен дали наистина има за какво да съм благодарен. Та значи сега пак ще бъда полицай… В края на краищата това поне е работата, от която си разбирам. А ако съм успял да се справя с безогледните типове от нюйоркския подземен свят, не биха могли да ме разколебаят дори птиченцата от остров Нов живот. Във всеки случай мога да опитам.
— Знаете ли какво, Джеф — казах аз. — Най-добре ще се аклимитизирам при вас, ако се заловя веднага за тази работа. Кажете ми нещо за това убийство.
— Убитият се казва Рико Полето и пристигна на острова едва преди два дни. Върху тялото му намерихме следи от насилие. Това обстоятелство ще ви подскаже твърде много.
— Насилие?! Може би конкретно подозирате някого?
— Да. Позволете ми обаче отново да се отклоня малко и да се върна година назад. Точно тогава за първи път на някого му хрумна идеята, която според мене е подбудила вчерашното убийство.
— Слушам — казах с почти служебен тон и с комичното чувство, че в живота ми в същност нищо не се е променило. Седях си тук с цигара в ъгъла на устата, както винаги с малко издадена напред брада и с изучаващ поглед, съсредоточен върху свидетеля. Отново разследвах убийство и това, което Джеф разказваше тук, беше свидетелско показание. Цялата ситуация изглеждаше толкова абсурдна, както че ли беше плод на язвителното заядливо перо на журналист от либерален вестник. Въпрос: Какво ще направи нашето ченге, когато попадне между горски духове? Отговор: Ясно е — ще започне да разследва.