И така, значи разследвах.
— Първия професор — започна Джеф — предложи на хората идея, която отначало мнозина отъждествяваха с Небето. Тя беше действително много близка до приказните представи за Рая: „задгробен живот“, прекрасна южна природа, приятен климат, изобилие от най-различни видове плодове. Среда, в която трябваше да се развиват най-хубавите човешки качества. И най-вече относителното безсмъртие, защото с помощта на машината на времето всеки от заселниците можеше да бъде възпроизвеждан отново и отново.
Просто е чудно, че трябваше да изминат цели две години, докато някои хора се сетят, че с помощта на машината на времето би могло да се сътвори не само Небето, но и Адът. Там, където има награда, трябва да има и Наказание, казваха те. И лозунът, който написаха на знамето си, звучеше колкото по-убедително, толкова и по-коварно: Справедливост.
Добре знаете сам, инспекторе, колко често понятията отмъщение и справделивост са смятани погрешно за синоними. И скоро ще стане година от деня, когато общото събрание на всички заселници обсъди и отхвърли предложението на Стивън Балърд за възкресяването на Адолф Хитлер.
Позволете ми сега да се върна по-обстойно към миналото.
Балърдови са живели още в началото на века в Глазгоу, но през 1926 г. дядото на Стивън достигнал до съдбоносно решение и се преселил с цялото си семейство в Есен. Там намерил изгодна служба, а освен това във Ваймарската република социалдемократите били най-силната политическа партия, а дядото на Балърд бил стар профсъюзен деятел. Починал през март 1932 г., по-малко от година преди идването на нацистите на власт.
Неговият син и внукът му наследили от него политическата принадлежност и омразата към мъжете в кафяви ризи. Загинали в концлагера Бухенвалд през лятото на 1944 г. Младият Хари Уилбърфорс научил за смъртта на някогашния си съученик и най-добър приятел едва след войната. Четиридесет и шест години по-късно Първия професор прегърна своя все още двадесет и седем годишен приятел и с умиление го приветствува сред жителите на остров Нов живот. А преди година Стивън Балърд стоеше тук в центъра на събранието и с пламтящ поглед молеше за възкресяването на Адолф Хитлер.
— Светът, който напуснахме — твърдеше той, — не е справедлив. Баща ми не е обидил никого през целия си живот. Когато пред очите ми есесовецът му разби главата с приклада на пушката си, беше петдесет и шест годишен. И Адолф Хитлер умря на петдесет и шест години. Питам ви, къде е справедливостта?! Хиляди и милиони добри хора не видяха през живота си нищо друго освен мъчения и умряха в мизерия. Питам се — къде е справедливостта, къде е наградата за добрините и наказанието за злините? Стотици лумпени и човешки изроди доживяха сред разкош до дълбоки старини. И тези, и онези се превърнаха в прах и няма бог, който да претегли деянията им и да определи за всеки онова, което си е заслужил.
Стивън Балърд мислеше, че напредъкът на науката под формата на машината на времето ще може да поправи тази природна несправедливост. Искаше да съди Адолф Хитлер и въпреки че не го изрече, беше твърде възможно представата му за наказание да е съизмерима с ужасите, които бе преживял.
Мнозина разбираха Стивън и редица заселници бяха готови да се застъпят за предложението му. Знаете ли кой се обяви най-решително против? Сен Жуст. От очите му тогава излизаха искри и мнозина от нас си спомниха учебниците по история, вълнуващото описание на якобинския Конвент, на революционните трибунали и на Комитета за обществено благо.
— Ако е необходимо — викаше Сен Жуст, — ще призова Първия професор да свидетелствува като съдебен експерт. Съмнявам се обаче, че ще се наложи. Всички сами добре знаем, че машината на времето в същност не съживява мъртъвци, а създава само техни точни копия. Адолф Хитлер е умрял, Стив, нито вие, нито някой друг би могъл да го накаже.
— Говорите така, защото самият не познавате Хитлер — отбеляза хладно Стивън. — Добре, Хитлер е мъртъв. Но този, когото ще доведем тука с помощта на машината на времето, все пак също ще бъде Хитлер! Ще има неговото лице, неговите очи, неговия креслив глас. И ще има мръсните му мисли.