Л. Дж. Смит
Посвещаването
книга първа от поредицата "Тайният кръг"
На майка ми — търпелива и любвеобилна като Майката Земя. На баща ми — идеалният нежен рицар.
1
На Кейп Код не трябваше да е толкова горещо. Каси беше прочела това в пътеводителя — тук всичко трябваше да бъде съвършено, като в Камелот.
С изключение на отровния бръшлян и кърлежите, зелените мухи, отровните мекотели и подводните течения в привидно тихите води, както бездушно добавяше пътеводителят. Той, освен това предупреждаваше да се избягват разходките из тесните полуострови, където човек можело да остане откъснат от света при висок прилив. Само че точно в този момент Каси предпочиташе да се намира изоставена на някой полуостров и вълните да я изхвърлят в Атлантическия океан, стига Порша Бейнбридж да остане от другата страна на бедствието.
Каси никога досега не се беше чувствала толкова нещастна.
— … а другият ми брат, онзи, който е в отбора по дебати на Масачузетския технологичен институт и преди две години се яви на Световното първенство в Шотландия… — тъкмо казваше Порша.
Каси усети как тя се втренчва в нея, а после продължава да говори екзалтирано. И двамата братя на Порша учеха в Масачузетския технологичен институт и бяха потискащо способни, при това не само в интелектуално отношение, защото на всичкото отгоре бяха и атлети. Порша също беше потискащо способна, макар че, както и Каси, току-що беше завършила прогимназията. И понеже любимата тема на Порша беше Порша, Каси беше прекарала по-голямата част от изминалия месец в разговори с Порша за Порша.
— … и когато миналата година спечелих пето място в Първенството по риторика на Националната лига, гаджето ми каза: „Няма съмнение, че ще бъдеш първа на Американското…“
„Само още една седмица — помисли си Каси. — Само още една седмица и се прибирам вкъщи.“ Самата мисъл за това я изпълни с такъв силен копнеж, че сълзи замъглиха очите й. Вкъщи, където бяха приятелите й. Където не се чувстваше като странник, като неудачник, скучна и глупава само защото не знае кои миди стават за ядене. Където щеше да се посмее над всичко това — над прекрасната си ваканция на Източното крайбрежие.
— … и баща ми ме попита: „Защо просто не си я купиш?“ Обаче аз му казах: „Не… ами, може…“
Каси се загледа в морето.
Не че Кейп Код не беше красив. Малките къщурки от кедрова дървесина с плетени люлеещи се столове по верандите и мушкато, висящо от гредите, бяха красиви като за пощенски картички.
Но всеки ден на Каси й се налагаше да търпи Порша. И въпреки че всяка вечер измисляше по някой убийствено остроумен отговор, с който да й затвори устата, всъщност никога не успяваше да го изрече. И много по-лошо от всичко, дори и от Порша, беше дълбокото усещане, че не принадлежи на това място. Усещането, че е чужденец тук, че е заточена на погрешното крайбрежие, напълно откъсната от своя свят. Малкият им дом в Калифорния беше започнал да й се струва като самия Рай.
„Само още една седмица — каза си отново Каси. — Ще трябва да потърпя само още една седмица.“
А и майка й напоследък беше толкова бледа и мълчалива… Връхлетя я вълна от тревога, но побърза да я прогони. „Мама е добре — мислеше си тя. — Навярно просто е нещастна тук, също като мен, въпреки че това е родният й щат. Сигурно и тя брои дните до отпътуването ни.“
Разбира се, че беше така. Затова майка й изглеждаше толкова нещастна, когато Каси й говореше, че няма търпение да се приберат. Може би се чувстваше виновна, задето я беше довела тук и я беше убеждавала, че това място е раят на ваканциите. Всичко щеше да се нареди и за двете им, когато се върнеха у дома.
— Каси! Слушаш ли ме изобщо? Или отново сънуваш наяве?
— Не, слушам те — бързо отвърна Каси.
— Какво казах току-що?
Каси се запъна, отчаяно се мъчеше да си спомни. Гадже… отборът по дебати… колеж… Националната лига… Хората винаги я бяха наричали мечтателка, но никога толкова често, колкото тук.
— Говорех ти, че не бива да пускат такива хора на плажа — рече Порша. — Особено пък с кучета. Така де, знам, че това не е Остър Харбърс1, но в крайна сметка е чисто. Ето виж. — Каси проследи погледа й, но видя само някакво момче да върви по плажа, и се обърна неразбиращо. — Той работи на рибарски кораб — обясни Порша и ноздрите й потръпнаха, сякаш долавяше някаква зловонна миризма. — Тази сутрин го видях на рибарския кей, разтоварваше нещо. Изглежда, дори не се е преоблякъл. Каква гнус! Направо е отвратително.
1
Селище на Кейп Код, където е имало индиански резерват, преди местното население да бъде принудено да продаде земята си. — Бел.прев.