Каси не каза нищо. Не искаше да гледа дърветата през есента, защото не искаше да бъде тук.
Минаха през Бостън и продължиха да пътуват покрай брега. По Северното крайбрежие, ядно си помисли Каси и продължи да наблюдава как старинни градчета, кейове и скалисти брегове остават зад тях. Предполагаше, че майка й нарочно е избрала панорамния път, и в гърдите й закипя възмущение. „Защо просто не отидем там и да приключим с всичко това?“
— Няма ли по-пряк път? — попита тя, отвори жабката на колата и извади картата, оставена там от компанията за коли под наем. — Защо не поемем по Шосе 1? Или по междущатската магистрала?
Майка й не откъсна очи от пътя.
— Мина доста време, откакто за последно съм шофирала по тези места, Каси. Това е пътят, който познавам.
— Но ако минем напряко оттук, през Салем… — Каси видя, че подминават отбивката, и каза: — Добре, да не го правим. — От всички места в Масачузетс Салем беше единственото, за което се сещаше, че иска да посети. Страховитата му история беше в унисон с настроението й в момента. — Там са горили вещиците6, нали? — попита тя. — Ню Салем на него ли е наречен? И там ли са горили вещици?
— Не са горили никого, бесили са ги. И не са били вещици. Просто невинни хора, които по стечение на обстоятелствата не са били харесвани от съседите си — поправи я майка й с уморен глас. — А и Салем е било често срещано име в колониалните времена, произлиза от името Йерусалим.
Картата се размаза пред очите на Каси.
— Къде е този град все пак? Дори го няма на картата.
Последва кратко мълчание, преди майка й да отговори:
— Градчето е малко и в много от картите не е отбелязано. Всъщност се намира на остров.
— На остров?
— Не се тревожи. Има мост до континента.
Но Каси беше потресена. „На остров. Ще живея на остров. В град, който дори го няма на картата.“
Пътят не беше обозначен. Госпожа Блейк сви по него, колата прекоси моста и се озоваха на острова. Каси не беше очаквала да е толкова голям и се разведри, когато стигнаха. В центъра на града бяха струпани обичайните търговски центрове и магазини за туристи. Имаше „Дънкин Донътс“ и „Дворец на палачинките“, пред чийто вход танцуваше човек в костюм на палачинка, а един голям транспарант обявяваше, че предстои откриване.
Каси усети как възелът в стомаха й се поотпусна. Град с танцуващи палачинки не би могъл да е толкова лош. Но скоро майка й зави по някакъв път, който се заизкачва нагоре, докато градът остана далеч зад тях.
Каси осъзна, че явно пътуват към най-високата точка на острова. Червеното слънце се отразяваше в прозорците на няколко къщи, струпани на билото. Докато се приближаваха към тях, тя най-напред се притесни, после се разтревожи и най-накрая й прилоша от отчаяние.
Защото къщите бяха стари. Ужасяващо стари, не просто старомодни или красиво състарени. Те бяха древни. И макар че някои изглеждаха добре поддържани, други сякаш всеки момент щяха да се срутят в камара разтрошени греди.
„Боже, нека да е онази“, помисли си Каси, вперила поглед в една красива жълта сграда с няколко кули и еркерни прозорци. Но майка й я подмина, без да намали. Подмина и следващата, и другата след нея.
И ето че остана само една къща, последната на склона, и колата им се насочи натам. Докато наближаваха, Каси отчаяно се взираше в нея. Имаше формата на удебелена и обърната надолу буква Т. Едното крило гледаше към пътя, но когато го заобиколиха, Каси видя, че задното крило е съвсем различно. То имаше стръмен покрив и малки причудливи прозорци със стъкла във формата на диамантени фасети. Дори не беше боядисана, просто беше облицована с износени от времето дъски.
Предното крило беше боядисвано… някога. Онова, което беше останало от боята, се лющеше на ивици. Двата комина изглеждаха схлупени и нестабилни, а покривът като че беше хлътнал. Прозорците бяха симетрично разположени по фасадата, но повечето сякаш не бяха мити от векове.
Каси се взираше безмълвно. Никога през живота си не беше виждала по-потискаща къща. Наистина ли трябваше да живее тук?
— Е — каза майка й с жизнерадостен тон, когато свиха по чакълестата алея, — това е. В тази къща отраснах. У дома сме.
Каси не беше в състояние да продума. Балонът от ужас, гняв и негодувание, който се надуваше в гърдите й ставаше все по-голям и по-голям, докато не й се стори, че ще се пръсне.
6
Става дума за лова на вещици в гр. Салем, Нова Англия, през 17-и век, когато близо 200 души са обвинени в упражняване на вещерство. Някои от тях умират при мъченията в затвора, 19 са обесени, а един е убит с камъни. — Бел.прев.