— Аз съм Джефри Лавджой — каза той.
— О! — отвърна Каси, опитвайки се да звучи така, сякаш беше чувала за него, защото той очевидно това и очакваше.
— Централен нападател и капитан на баскетболния отбор — добави той.
— О, страхотно! — „Боже, колко съм тъпа“, мислеше си Каси. Би могла да измисли нещо по-оригинално. Звучеше като безмозъчна идиотка. — Искам да кажа… сигурно е вълнуващо.
— Интересуваш ли се от баскетбол? Някой път може да си поговорим за спорт.
Изведнъж Каси се изпълни с благодарност към него. Той не обръщаше внимание на бръщолевенето й, на глупостта й. Е, явно обичаше да му се възхищават, но какво от това? Беше мил и ако се появяваше от време на време с него, това определено щеше да подобри имиджа й.
— Ще бъде страхотно — рече тя и съжали, че не се сети за друго прилагателно. — Може би… може би на обяд…
Над нея се спусна сянка или поне тя така го почувства. Във всеки случай, неочаквано долови нечие присъствие край себе си, което я накара да замлъкне и да вдигне поглед.
До Каси стоеше момиче, най-поразителното момиче, което беше виждала. Високо, едро, красиво и с пищни форми. Имаше буйни гарвановочерни коси, а бледата му кожа сияеше от самоувереност и сила.
— Здравей, Джефри — каза непознатата.
Гласът й бе нисък за момиче, плътен и дрезгав.
— Здравей, Фей. — В поздрава на Джефри не звучеше ентусиазъм и той изглеждаше напрегнат.
Момичето се приведе над него с ръка, опряна на облегалката на стола му, и Каси долови аромата на тежък парфюм.
— Не те виждах често през лятната ваканция — каза Фей. — Къде беше?
— Насам-натам — нехайно рече Джефри, но усмивката му беше принудена и сякаш цялото му тяло се беше изопнало.
— Не бива така да се криеш. Лошо момче. — Фей се наведе още по-близо. Носеше блуза с паднали рамене и сега голяма част от пищната й плът беше разголена точно пред очите на Джефри. Но Каси не можеше да откъсне поглед от лицето й. Тя имаше чувствени начупени устни и необикновени очи с цвят на мед, които сякаш светеха със странен златист блясък. — Знаеш ли, че тази седмица дават нов филм на ужасите в кино „Капри“? — рече тя. — Харесвам филмите на ужасите, Джефри.
— Мога да мина и без тях — отвърна й Джефри.
Фей се изкикоти с плътен, обезпокоителен смях.
— Може би просто не си ги гледал с правилното момиче — прошепна тя. — При подходящи условия мисля, че могат да бъдат много… възбуждащи.
Каси усети как се изчервява от неудобство. Джефри облиза устни, изглеждаше едновременно запленен и уплашен. Като заек в капан.
— Тази събота и неделя мислех да заведа Сали в Глостър… — започна той със задавен глас.
— Ами, тогава просто ще трябва да кажеш на Сали, че… нещо е възникнало — каза Фей, приковавайки го с поглед. — Можеш да дойдеш да ме вземеш в събота вечерта в седем.
— Фей, аз…
— И недей да закъсняваш! Мразя, когато момчетата закъсняват.
През цялото време чернокосото момиче така и не погледна към Каси. Но когато се изправи, за да си върви, Фей й хвърли лукав и заговорнически поглед, сякаш отлично знаеше, че Каси е подслушала разговора им и това й харесваше. После отново се обърна към Джефри:
— А, да, между другото — добави тя и вдигна нехайно ръка, излагайки на показ дългите си червени нокти, — тя също живее на „Кроухейвън Роуд“.
Устата на Джефри увисна от изненада. Той погледна неодобрително Каси, после бързо й обърна гръб. Фей се изкикоти, докато вървеше към мястото си най-отзад.
„Но какво става?“, трескаво се питаше Каси. Какво значение имаше къде живее? Сега единственото, което виждаше от Джефри със зашеметяващата усмивка, беше изпънатият му гръб.
Но нямаше време да мисли повече за това, защото учителят вече говореше. Той изглеждаше мил, имаше прошарена коса и носеше очила. Представи им се като господин Хъмфрис.
— И тъй като всички сте говорили достатъчно през лятната ваканция, сега ще ви дам възможност да пишете — каза той. — Искам всеки от вас да напише стихотворение, сега, спонтанно. После ще прочетем някои от тях на глас. Може да е посветено, на каквото си искате, но ако ви е трудно да си измислите тема, пишете за сънищата си.
Из класа се разнесоха стонове, които постепенно заглъхнаха, и скоро се чуваше само тихото дъвкане на моливите. Но Каси се наведе над тетрадката си с разтуптяно сърце. Мерна й се смътен спомен за някакъв сън от миналата седмица, сън, в който майка й и баба й стояха надвесени над нея. Но тя не искаше да пише за това. Искаше да пише за него.