След няколко минути вече беше нахвърляла първия стих. Когато господин Хъмфрис обяви, че времето им е изтекло, вече беше готова с цялото стихотворение. Прочете го отново наум и през нея премина тръпка на вълнение. Беше добро — или поне така й се струваше.
Ами ако учителят посочеше именно нея, за да го прочете пред всички? Каси, естествено, не искаше, но ако я накараше, може би някой от класа също щеше да го хареса и след часа щеше да пожелае да си поговори с нея? Може би този някой щеше да я попита за момчето от стихотворението и тя щеше да му разкаже своята загадъчна история. Може би тогава тя щеше да се сдобие със славата на тайнствено и романтично момиче. И може би непознатата от жълтата къща щеше да чуе за нея…
Господин Хъмфрис попита дали някой иска да прочете стихотворението си. Естествено, никой не вдигаше ръка, докато накрая от задните чинове не се намери един желаещ.
Учителят се поколеба. Каси се обърна и видя, че протегнатата ръка има дълги червени нокти.
— Фей Чембърлейн — най-сетне обяви господин Хъмфрис.
Когато високото зашеметяващо момиче излезе отпред, той приседна на края на бюрото си, но на Каси й се стори, че ако можеше, би се отдръпнал настрани. Стаята се изпълни с почти осезаемо напрежение и всички очи бяха вперени във Фей.
Тя отхвърли назад великолепната си черна грива и сви рамене, от което блузата й с голи рамене се смъкна още по-надолу. Вдигна глава, бавно се усмихна на класа и вдигна листа.
— Това е моето стихотворение — каза с ленив, дрезгав глас. — То е за огъня.
Потресена, Каси погледна надолу към стиховете върху собствения й чин. Сетне гласът на Фей прикова вниманието й.
Сънувам огън…
Лумнали езици ме обгръщат.
Косата ми като факла пламти,
а тялото ми за тебе гори.
Докосни ме и пръстите ти ще залепнат…
Ще те изпепеля като въглен,
но ще умреш усмихнат
и ще станеш част от огъня.
Докато целият клас я гледаше като вкаменен, Фей извади кибрит и някак — Каси не видя точно как — успя да го запали. Доближи го до листа, който също пламна. Сетне бавно пристъпи напред и застана точно пред Джефри Лавджой, люлеейки горящата хартия пред очите му.
От публиката се разнесоха викове, подсвирквания и тропане. Много от учениците имаха стреснат вид, но повечето момчета май бяха развълнувани. Някои момичета пък изглежда копнееха те самите да дръзнат да направят нещо подобно.
Чуха се гласове:
— Виждаш ли, Джефри, така ти се пада, като си толкова сладък!
— Давай, мой човек!
— Внимавай, Джеф, Сали ще разбере за това!
А Джефри просто седеше там и тилът му бавно се оцветяваше в матовочервено.
Тъкмо когато огънят щеше да опари пръстите й, Фей бавно отнесе горящия лист и го хвърли в металното кошче за боклук до бюрото на учителя. Господин Хъмфрис дори не трепна, когато нещо в кошчето лумна, и така спечели възхищението на Каси.
— Благодаря ти, Фей — рече той с равен глас. — Ученици, мисля, че току-що видяхме пример за… нагледна поезия. Утре ще поговорим за някои по-традиционни стилове. Свободни сте.
Фей излезе през вратата. Последва миг тишина, след което всички се втурнаха вкупом навън като жертви на масово изселване. Джефри си грабна тетрадката и също изчезна.
Каси погледна собственото си стихотворение. Огън. Двете с Фей бяха писали за едно и също…
Внезапно тя откъсна листа от тетрадката си, смачка го на топка и го напъха в раницата си. Дотук с мечтите й да бъде загадъчна и романтична. С момиче като това наоколо, едва ли някой щеше да забележи точно нея.
„Но изглежда, всички те се страхуват от Фей“, помисли си Каси. Дори учителят. Защо той не я беше наказал? Или паленето на огън в кошчетата за боклук беше нещо нормално за Ню Салем?
И защо Джефри й беше позволил да се държи така с него? „И какво, за Бога, го интересува къде живея?“
В коридора Каси се престраши да спре някакво момиче и да попита къде се намира стая С 310.
— На третия етаж — отвърна момичето. — Всички часове по математика се провеждат там. Качи се по онова стълбище…
— Ей! Пазете се! Внимавайте! — прекъсна ги вик.
Нещо прелетя по коридора и за да му направят път, учениците се пръснаха наляво и надясно. Слисана, Каси видя, че по коридора се носят две момчета с ролери. Смееха се и крещяха, разкъсвайки на две тълпата. Когато едното момче мина покрай нея, Каси зърна разчорлена дълга до раменете руса коса и леко кривогледи бадемови сини очи. Но после, когато профуча и второто, видя съвсем същото. Момчетата бяха еднакви, само че едното носеше тениска на „Мегадет“, а другото на „Мотли Крю“.