Кори сведе глава.
— След две седмици навършвам петнайсет.
— Ето, виждате ли — Фей се обърна към останалите. — Тя е почти достойна. Сега, за какво говорехме? За новия филм на ужасите, нали?
— Точно така — намеси се Дебора. — Онзи, в който някакъв кълца хората на парчета и ги превръща в продукти за салатения си бар.
Сюзан тъкмо разопаковаше поничката си.
— О, Дебора, спри! Ще ми стане лошо.
— Е, на мен пък ми призлява от теб и от тези боклуци — отвърна й Дебора. — Не спираш да ги ядеш. Ето какъв е резултатът — каза тя на Кори и посочи огромните гърди на Сюзан, — две огромни понички. Ако магазинът беше фалирал, номерът на сутиена й щеше да е много по-малък.
Фей се разсмя сънливо и гърлено и дори Сюзан се разкиска. Кори също се усмихна, но изглеждаше смутена.
— Кори! Да не те засрамихме? — възкликна Фей и ококори златните си очи.
— Не ставай смешна! Не се засрамвам лесно — отговори Кори.
— Е, с братя като твоите, предполагам, че е така. И все пак — продължи Фей, — изглеждаш толкова малка, нали се сещаш, почти… девствена. Но това навярно е погрешно впечатление, нали?
Кори се изчерви. И трите по-големи момичета се бяха втренчили многозначително в нея.
— Е, вероятно… исках да кажа… явно е погрешно впечатление, не съм чак толкова малка. — Кори преглътна, изглеждаше объркана. — Миналото лято излизах с Джими Кларк — добави тя отбранително.
— Защо не ни разкажеш за това? — прошепна Фей.
Кори изглежда се смути още повече.
— Ами… аз… мисля, че е по-добре да вървя. Следващият ми час е по физическо и трябва да стигна чак до салона в другото крило. Ще се видим по-късно, момичета.
Кори бързо се изправи и изчезна.
— Странно, остави си обяда — учуди се Фей и се намръщи. — Е, добре.
Тя извади две кексчета от плика на Кори и ги подхвърли на Сюзан, която се закикоти.
Дебора обаче седеше намръщена.
— Това беше тъпо, Фей. Ще имаме нужда от нея след две седмици. Знаеш много добре — едно свободно място, един кандидат.
— Така е, наистина — отвърна Фей. — Добре де, ще й се извиня. Не се тревожи, когато му дойде времето, тя ще е на наша страна.
— Предполагам, че и ние трябва да тръгваме — рече Сюзан и скрита зад камъка си, Каси затвори облекчено очи. — Алгебрата е чак на третия етаж.
— Ще ти отнеме часове да стигнеш дотам — вметна язвително Дебора. — Не се напрягай толкова, идва ни нова компания.
Фей въздъхна гневно, без да се обръща.
— Кой пък е сега? Не можем ли да останем поне за малко на спокойствие?
— Идва лично госпожа президентът. Сали. И от ушите й бълва пушек.
Раздразнението на лицето на Фей се стопи и беше заменено от нещо далеч по-опасно. Все още с гръб към училището, тя се усмихна и изви върховете на пръстите си с дълъг червен маникюр. Сякаш котка показа ноктите си.
— А аз си мислех, че денят ще е скучен. Човек никога не знае — измърмори тя и цъкна с език. После извика по-силно: — Здравей, Сали. — Изправи се и се обърна грациозно. — Каква чудесна изненада. Как прекара лятото?
— Спести си любезностите, Фей — сряза я момичето, което току-що беше измарширувало по стъпалата. То беше по-ниско и по-слабо от Фей, но краката и ръцете му изглеждаха жилави, а юмруците му бяха стиснати сякаш за бой. — Не съм дошла тук да си бъбрим.
— Но ние толкова отдавна не сме си приказвали… да не си променила прическата си? Толкова е… интересна.
Каси погледна към косата на Сали. Беше с ръждив оттенък и изглеждаше накъдрена и прекалено бухнала. Момичето отбранително вдигна ръка към прическата си и Каси щеше да прихне, ако ситуацията не беше толкова напрегната.
— И за косата си не съм дошла да си говорим! — сопна се Сали. Имаше писклив глас, който с всяко следващо изречение ставаше все по-пронизителен. — Дойдох да си поговорим за Джефри. Остави го на мира!
Фей се усмихна.
— Защо? — промълви тя и в сравнение с гласа на Сали нейният беше нисък и чувствен. — Боиш се какво може да направи, ако те няма наблизо да му държиш ръката ли?
— Той не се интересува от теб!
— Той ли ти каза това? Хмм. Тази сутрин изглеждаше силно заинтригуван. В събота вечерта ще излизаме заедно.
— Защото го принуждаваш.
— Да го принуждавам? Да не намекваш, че голямо момче като Джефри не може да каже не, когато иска? — Фей поклати глава. — И защо не е тук сега да говори от свое име? Нека ти кажа нещо, Сали — добави тя и сниши поверително глас. — Сутринта не ми отказваше особено категорично. Никак дори.